вторник, 12 декември 2017 г.

Blogmas Day 12: Christmas movies

Здравейте, 
С настъпването на декември се опитвам да вкарам колкото може повече положителни емоции и коледен дух около себе си. Това е и единственото време, по което гледането на филми не ме отегчава и дори напротив, кара ме да се чувствам добре. Ето затова съм тук днес, за да ви покажа изготвения списък от коледни филми, които съм гледала, харесвам и ви препоръчвам и вие да погледнете, ако обичате тази част от празниците. Тук няма да видите "Сам вкъщи", "Елф" или "Договор за Дядо Коледа", защото всички сме ги гледали най-малко по веднъж. Мисля, обаче, че по нищо не отстъпват на гореспоменатите. Те са също толкова забавни, разпускащи, семейни и със коледен дъх.


 

 


Ще се видим утре!

понеделник, 11 декември 2017 г.

Blogmas Day 11: My December Playlist

Здравейте, 
Миналата година по това време ви споделих пост с любимите ми коледни песни, който може да видите тук. Затова тази година ще ви покажа песните, които по някакъв начин свързвам конкретно с този декември и ми напомнят на зимния сезон.

неделя, 10 декември 2017 г.

Blogmas Day 9&10


Окей, отново пропуснах ден от блогмас. Дано не ми става навик. Вчера се занимавах известно време с планирането на бъдещите постове и накрая какво се оказа, че ще пропусна дневния. Както и да е. Истината е и, че вчерашният ден не правих нищо особено интригуващо освен, че пекох коледни сладки. През другото време основно се размотавах из къщи, слушах музика и пих много чай. Така, че нищо не сте пропуснали, да знаете.
Днес от друга страна се занимавах с приготвянето на багажа си, тъй като към 14:30 отново се отправихме към София. Колкото и да харесвам столицата и цялата украса, точно този месец най-малко ми се иска да съм тук, но стискам зъби последна седмица и после ще се видим чак след нова година. Декември е време за уют. А уюта със сигурност не е стая в студентско общежитие и далеч от близките.  Пътуването насам (в момента пиша тези редове от леглото си в не толкова любимото си общежитие в иначе любимата ми София) беше приятно: имаше снежец, българска музика от 90-те, която ни кара да си спомняме детството и годините в училище и смях. Обожавам да се прибирам вечер към София. Гледката е един път (мога и друг не толкова цензуриран израз да използвам, какъвто използва едно от момчетата в колата, но не мисля, че е особено подходящо). Брутално красиво е просто и разбирате ли, затова си струва и пътуването в автобус и задръстванията и натъпканата до пръсване кола. Поне при мен е така. Знаете,ч е пейзажите са ми слабост и всички тези светлинки буквално ми стоплят сърцето. Направихме малка разходка из града, за да оставим останалите и после със съквартирантката ми минахме да направим седмичния пазар, след което се отправихме към нашия си блок. Не знам дали съм ви казвала какво премеждие си е да се добереш до стаята си с куфари и чанти. Такава комична гледка може да се срещне само в Студентски.
Добре, може би е време да ви кажа до утре понеже вече съм страшно изморена и може би го забелязвате по несвързаните ми приказни, но просто не ми се искаше да пропусна и днес. 
До утре.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...