четвъртък, 31 декември 2015 г.

2015

Идва краят на годината и е време за равносметка! За мен изминалата година беше... беше странна. Имаше изобилие от хубави моменти, а между тях се прокрадваха и неприятни такива, но такъв е животът, предполагам. Трябва да има баланс. Как ще оценим хубавите моменти, ако няма с какво да ги сравним.


Година, в която пораснах. 
Година, в която научих, кои са важните неща за мен.
Година, в която очертах ясно границата между одобрявам и неодобрявам.
Година, в която станах по-социално активна, в живота и в блога.
Година, в която реших, че искам да бъда само себе си и никой друг.
Година, в която реших да правя само това, което ме прави щастлива.
Година, в която опитвах. 
Година, в която пътувах.


Ето и какво направих от списъка, който си съставих в началото на годината. Да онзи дългия....
  • Да посетя къщата на Жулиета във Верона, Италия. 
    Която, не се оказа това, което очаквах, но пък посетих толкова други страхотни места в Италия.
  • Да прочета 50 книги за една година.
    Преди няколко дни ви казах, че успях да изпълня тази точка от списъка и съм много доволна от постигнатото.
  • Да се науча да готвя.
    Тази година развих страшни претенции към храната, и в един момент, за да бъда абсолютно доволна от това, което ще похапвам, трябваше да се науча и  да си го направя. Открих също така,че ми доставя страшно удоволствие да готвя.Не казвам, че съм специалист, но се справям прилично.
  • Да стана по-постоянна.
    Смятам тази точка за постигната благодарение на блога. Да вярно е, че през лятото например имаше един месец със два поста, но като цяло съм доста постоянна в поддържането активноста на блога. Това се проявява и в живота ми извън интернет.
  • Да бъда по-изпълнителна.
    Отново блога. Повечето идеи, които съм имала съм ги осъществила или са на чернова в блога, чакащи подходящия момент. За това ми помага и верният ми приятел- органайзерът.

 

  И така, 2015 година беше странна, различна, плашеща в много отношения и невероятна, емоционална, пропита със спомени, думи, жестове... През този период се даде началото на края на една част от живота ми. Ако ме следите от известно време най- вероятно сте разбрали, че съм изключително емоционален човек и една такава стъпка е много важна за мен.

Ето, че и 2015 отмина, последен ден, няколко часа дори. Идва ново начало. С пълна сила старата година те тупва по гърба и те праща на новата. А тя е готова. И те чака. С трудности и премеждия. С безброй цели. С изгреви и залези.

сряда, 30 декември 2015 г.

One of my days: Last trip for this year

Последното ми малко пътешествие за тази година- Копривщица. Като заедно с него посетих още Клисура и Панагюрище. Отдавна исках да посетя този малък възрожденски кът и останах напълно удовлетворена. Понякога ми писва oт шумотевицата и прекаленото много хора на едно място и с радост се разходих из тихите сутрешни улици, по които са ходили Каравелов и Дебелянов, заедно с ред други личности от нашата история. 
 

Този ден нямах никакво желание за пътуване и разходки и като цяло не исках да мърдам от вкъщи.  Времето обаче беше чудесно, малко мъгливо, но много приятно за разходка и отдих, и успя да ме зареди с енергия и настроение.

 

В града може да посетите къщите-музеи на Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков и Георги Бенковски, които аз за жалост не успях, отидох в неподходящо време. За информация относно работно време може да се погледне във сайта на града.
 
  
Влизайки в града веднага се забелязват красивите възрожденски къщи. Във времето през което сме били под османска власт жителите на града  се ползвали с привилегии и успели да съхранят духа и традициите си и до днес.


 

 


Последните три снимки са по пътя на обратно, където спряхме на едно място почивка. Гледката беше прекрасна. 

 

Е това е от мен... A утре ще има още един пост, последен за 2015 година, а следващата сряда очаквайте ревю на морето на спокойствието. 

събота, 26 декември 2015 г.

Last Blogmas...

Здравейте,
book, coffee, and morning image
wehearted.com
С този пост официално слагам край на blogmas ! Тъй като вчера пропуснах да отбележа последния ден от blogmas, реших да го направя днес, с ден закъснение. Надявам се да сте си прекарали хубаво и ви пожелавам и предстоящите празници да прекарате, дори по-хубаво.  
Странно е, но вчерашния ден изобщо не го чувствах като Коледа. Времето ни най-малко не реши да допринесе за това, но не това е основният проблем. Сутринта се събудих като всеки друг ден, сестра ми влетя в стаята и ми донесе моите подаръци, разопаковах ги и съм благодарна за всичко, което получих. Към обяд се измъкнах от вкъщи да се видя с приятели да си разменим подаръци и да обядваме. Всичко стана много бързо и докато се осъзная вече си бях у дома и беше вечер. Не се чувствах в празнично настроение или пък нямаща търпение за коледната вечер. Не знам защо се получи така. Доста рано се озовах в леглото заедно с един по подаръците си, а именно - Морето на спокойствието на Катя Милей. Мисля, че избързах с предния пост за най-добри книги за годината. И да, вече я завърших. Още не мога да повярвам, че успях да приключа тази книга за по-малко от двадесет и четири часа. 559 страници. Отдавна не ми се е случвало да чета толкова бързо. Книгата е много добра и страшно много я харесвам. Не искам обаче да обещавам да и правя ревю. Иска ми се, но както знаете още съм до никъде със предната невероятна книга. Колкото и да ме натъжава и да не ми се иска, мисля да оставя Онова лято без ревю. Ако не сте я чели обаче, непременно се насочете към нея, защото е завладяваща. 
Какво друго, да ви кажа... Днешния ден прекарах вкъщи. Дочетох книгата, направих хапване и следобеда премина в преподреждане на книгите ми и чекмеджетата на бюрото, пълни с ученически пособия, които бяха в пълен безпорядък. В някои отношения си падам вехтошар и може да се намерят странни неща в стаята ми. Е днес се отървах от доста неща. 
Вчерашната тема беше най-хубавият подарък, но истината е, че не бих могла да избера нещо. Радвам се и съм благодарна за всички, които съм получила.
Весело изкарване на остатъка от празниците! 

петък, 25 декември 2015 г.

Най-добрите книжни попадения на 2015 година

Весела Коледа! Пожелавам ви щастие и много хубави моменти. 
Ето, че и най-накрая дойде време за поста, чиято идея се зароди още края на лятото.
Тази година беше различна. Определено много силна от към книги, поне за мен. 
Трудно беше да реша, кои книги да включа в този списък. Всяка една, която е минала през ръцете ми, е оставила следа в мен, променила е отношението ми към нещо и ме е направила това, което съм сега. Възгледите и разбиранията ми, това което одобрявам или смятам за нередно. Може би ви звучи пресилено и клиширано, но е така. Всяка книга ни променя по някакъв начин, дори и незначителен. 
Наближава краят на 2015 година и аз вече съм надхвърлила годишното си предизвикателство в Goodreads. Сайт, който в началото на годината ми изглеждаше не дотам полезен и дори безсмислен. Сега това е едно от местата, които най-често посещавам и харесвам. 
Тук ще посоча няколко книги, които се отличиха от останалите през моята 2015 година.

Адски устройства на Касандра Клеър 
Няколко пъти съм споменавала, че не харесвам книгите на Касандра Клеър. Тази поредица прави изключение. Героите и са ми изключетелно симпатични и магични. Цялата поредица е такава, въвлича те в един вълшебен опасен свят, от който си готов да грабиш с пълни шепи. И си разочарован, когато стигнеш до края, но и щастлив, че си имал възможността да откриеш този приказен свят.

Създадена от дим и кост на Лейни Тейлър
История за пътуване между два различни свята, красиви по свой начин. История за невъзможната любов, за прошката, за вярата. Не съм си мислела, че ще харесам поредицата, но е факт, че първата книга доведе до следващата и т. н. Конкретно първата книга ми е любима, защото тогава действията не са толкова драстични, на живот и смърт... Там всичко е по-лежерно, красиво, подготвящо те за трудните решения, опасностите и мъката в следващите.

Огнената наследница на Сара Дж. Маас 
Цялата поредица е страхотна и ако някой все още не и е обърнал внимание, нека да го направи. Бързо! Конкретно тази книга ми е любимата, защото е различна от останалите. Тук се разкрива една друга Селена- Елин, наследницата, елфата. Смела, самоотвержена , бореща се с всички сили и най-вече самотна. Откриваме нови черти от характера и, опознаваме я по-добре. Обичам такива книги. Обичам Селена, Каол и Роуан.

Graffiti moon на Кат Кроули
Написана по много красив начин, тази книга те прехвърля в един малко по-хубав, малко по-забавен свят, изпълнен с творчество свят. Откъсва те от ежедневието и те запознава със симпатичните герои. Макар героите да имат своите житейски проблеми, намират утеха в своите хобита и успяват да са позитивни и вярващи в доброто. Докато я четях, ме изпълни с толкова много емоции, хубави емоции.

Разнищи ме на Тахере Мафи
Едва ли е странно, че виждате тази книга тук. Споменавала съм, че тя е любимата ми от цялата поредица именно заради израстването на Джулиет и корицата, може би. Тук вече виждаме и малко повече от Уорнър и Кенджи, които са едни от любимите ми герои. С всяка следваща страница тази книга се надхвърляше, разкриваше и развиваше.

Алена кралица на Виктория Айвярд
 Както няколко пъти съм казвала, макар и предсказуема, тази книга страшно много ми хареса и определено е едно от попаденията през 2015. Историята е разказана по много хубав и увлекателен начин  и съвсем неусетно се озоваваш на последната страница. Препоръчвам я на хората, които харесват Изборът на Кийра Кас.

Въглен в пепелта на Сабаа Тахир
Героите и светът са много добре изградени. Харесва ми това, че главните герои променят мисленето си и израстват. В книгата се преплитат предателства, интриги, стремежи за власт и несправедливост, дори има доза романтика и свръхестествено. Изключително интересна книга. Препоръчвам на читателите , харесали Дивергенти и Игрите на глада и Изборът.

Онова лято на Лорън Уилиг
Открих, че ми е много трудно да пиша за тази книга. От около две седмици влача ревюто и все още съм доникъде. Харесва ми преплитането на съдбите, различните гледни точки, разликата от 160 години. Интересно ми беше да проследя живота на предшественичката на Джулия, защото не много често посягам към исторически романи, въпреки, че ми харесват.  



Други книги, близки до сърцето ми са Ние, люжците на Е. Локхарт, Изборът на Кийра Кас, Целувка за Ана на Стефъни Пъркинс и Girl Online на Зоуи Съг.  

П.С. - за  повечето от книгите има ревютa, ако ви интересува, може да потърсите в архива.

четвъртък, 24 декември 2015 г.

Blogmas Day : 23 & 24

Здравейте, 
Как сте? Първоначално не можах да се сетя какво съм правила вчера. След известни размисли си спомних, че вчера се прибрах доста късно и макар да имах желание по-рано през деня да пиша, вечерта бях уморена и исках да си легна възможно най-бързо. В училище почти се побърках от скука. Около нас търчат насам-натам малки дечица и по-големи такива. Едните питат видели ли сме Дядо Коледа вече, а другите-къде да си намерят буфер. Нашия клас обаче все едно се беше вмъкнал в балон, отблъскващ всичкия този коледен дух. Последния час (предпоследен по принцип),  момчетата пренасяха някакви монитори от историята, а пък ние стояхме в стаята и слушахме стара музика. Примолихме се на госпожата по английски да ни пусне да си ходим и заедно с още няколко човека отидохме да пием кафе. 
Днес е ден за пазаруване, правене на сладкиши и доизкусоряване на подаръците. Бях забравила колко мразя да се намирам сред тълпи от хора. Всичко е гъчканица и имам чувството, че нямам достатъчно място и въздух да си поема. Както и да е. Сега съм си вкъщи и току-що приключих със сладкиша и след малко се запътвам към подаръците. 
Днешната тема е шал.. това около Дядо Коледа е един от любимите ми шалове. Мек и топъл.
Пожелавам ви една хубава вечер със семейства и приятели и една прекрасна Коледа! Нека утре под елхата ви се намира това, което сте искали!

вторник, 22 декември 2015 г.

Blogmas Day 22...

Здравейте, 

В началото на годината в един списък си отбелязах, че искам да прочета петдесет книги за една година. И днес това мое желание се осъществи. Току-що приключих петдесетата си книга за тази година - Дневникът на един ангел хранител на Каролин Джес-Кук. Като казвам, че съм искала да прочета петдесет книги за една година не го разбирайте като състезание или нещо от този вид. Това е вид предизвикателство за мен, дали ще имам желанието да прочета толкова книги, защото за мен това е наистина голяма цифра. Колкото до самата книга... 
Като начало, това не е книга, която бих избрала за себе си. Попадна в мен злополучно и реших защо пък не, ще я прочета. Определено беше нещо различно и интересно. Марго Делакроа е четиридесет годишна, с проблеми с алкохола и наркотиците, със сина и съпруга си. Един ден тя умира по незнайни за самата нея причини и бива изпратена отново на Земята като ангел хранител. На самата себе си. Така в книгата проследяваме живота на Марго от бебе до умирането и, като заедно с това виждаме израстването, търсенето на правилните решения и начини за предпазването и на нейния ангел хранител. В началото е малко объркващо и затова ми отне толкова време да я прочета. Друга причина е и това, че историята на Марго е доста тежка и не можеш просто така да минаваш през редовете. Трудно... Не ужасно детство, разбити мечти, лъжи, самота, недоверие. Дори, когато най- накрая има това, за което е мечтала, Марго не може да повярва, че това е истина и търси измамата във всичко.Книгата не се превърна в една от любимите ми, но се радвам, че имах възможността да я прочета. 
Днешната тема е любимото ми коледно украшение, което е това еленче. Знам, че вече сте виждали снимката, но отново се прибрах късно и пропуснах светлата част от ден, за да направя прилична снимка. 

понеделник, 21 декември 2015 г.

Blogmas Day 21...

baby, easel, and text imageВчерашният пост го пропуснах умишлено.
Нямаше какво да кажа, цял ден си бях вкъщи и се занимавах с подаръка си и похапвах,  в промишлени количества. Отново си препрочетох картичката, защото обикновено, когато се вълнувам, не мога да се съсредоточа и да хвана снисъла. Толкова ме разчувства. Обичам ги тези момичета! 
Сметнах, че ще е отегчително за вас да четете общо взето това в цял пост. Също така започнах и подготовката за един пост, който стои в чернови още от края на лятото и съвсем скоро ще видите за какво става въпрос.
Днес минах през училище за последния час, понеже се събираме за последно преди празниците. Времето беше хубаво и всички бяха в коледно настроение. Преди това отидох с една приятека при маникюрист, за да си поднови гела и понеже се появи дупка от един час в графика който си бях направила отидохме да пием кафе. Като кафе е силно казано, бяха напълнили по-малко от половината на чашата с кафе, а останалото празно пространство беше изпълнено с обилно количество сметана. След като свърши часа, отново имах половин час мотаене и се запътих към фризьорката си и да вече съм с по-малко коса. Разбрах и че съм се справила доста добре по свят и личност и мисля, че дори съм готова за оформяне. Утре вече трябва да отида на училище и да видя какво съм пропуснала.

събота, 19 декември 2015 г.

Blogmas Day 19...

Здравейте,
Днес всъщност нямам много за казване. Прекарах сутринта вкъщи, после излязох с приятелки и отидохме на обяд. Изненадаха ме с подарък и съм адски щастлива и ентусиазирана. Откакто се прибрах се занимавам с преустройството му и нямам търпение да видя крайния резултат. На вас също ще го покажа, но по-нататък. 
Последните два дни гледах няколко коледни филма, повечето препоръчани от Blogmas постове. От много време не съм гледала филм и реших, че покрай Коледа ще си наваксам и си записвам всеки, който ми направи впечатление. Досега гледах Finding Christmas, Matchmaker Santa и Holiday road trip. И трита филма са хубави и ги препоръчвам на хората, които обичат да гледат коледни филми. А вие, ако имате някое предложение за мен оставете го в коментарите.

петък, 18 декември 2015 г.

Blogmas Day 18...

Здравейте,
Днешната тема е най-хубавото нещо, което се е случило днес... Ами, днес имам рожден ден, така, че може би това. Първите ми мисли сутринта бяха:
"Уау, вече съм пълнолетна..."
"И болна..."
"Трябва да отида в училище, за да си направя класното по БЕЛ..."
И някак още тогава предчувствах, че темата ще е свързана с Багряна.
Помня, че като малка в училище сме взимали произведения на Елисавета Багряна. Но не помня почти нищо от тях. Преди около месец отново я изучавахме и сега, малко по-голяма и откриваща смисъл в думите, намирам творенията и за безкрайно красиви, чувствени. Поезията определенно не е от нещата, на които отделям време, защото в повечето случаи я определям като чужда за мен. Не мога да вникна в нея. През последната година обаче Багряна, Смирненски и Славейкови, се превърнаха в едни от любимите ми автори.
Видях се с класа си, направих си класното и се прибрах на топло вкъщи. След обед отново излязох и с две приятелки отидохме до съседния град. Едната от тях взе шофьорската си книжката преди около месец и решихме да отидем на разходка, а и трябваше да се вземат още няколко неща за Коледа. Плюс това е добре за нея да се упражнява. Беше много странно да я видя в такава светлина. Искам да кажа, тя е супер забавна, малко завеяна и да я видя съвсем сериозна и седнала зад волана беше нещо различно. Друго, което мога да сложа в графата с хубавите моменти беше залезът. Толкова уникално красив. Лилаво, розово и синьо, сняг по по-високите върхове. Прекрасно.  

четвъртък, 17 декември 2015 г.

Blogmas Day 17...

Здравейте,
Обичам да опаковам подаръци... Това е може би любимото ми нещо свързано с Коледа. По някаква случайност днес след като опаковах една част от подаръците, реших да ги снимам. След това реших да погледна каква е темата на днешното предизвикателство и какво да видя.. подаръци!
От вчера съм болна, което донякъде е извинението ми, че пропуснах вчерашния пост. Трябваше да уча по история, също така ми се наложи да пътувам след училище и последното нещо, за което си мислех след като се прибрах - премръзнала, болна и нямаща търпение да си легне в леглото - беше дали мога да пропусна пост, заради един вирус. Да, мога. За напред обаче ще се постарая да не го правя.
Вчера при нас официално заваля първия сняг и бях много щастлива, въпреки неудържимото треперене на път към вкъщи. Магия. 
Утре имам класно по български така, че ще трябва да отида до училище, но сле дтова се прибирам и пъхам се в леглото и си пускам някой коледен филм.
Усмихнат остатък от седмицата!

вторник, 15 декември 2015 г.

Blogmas Day 15...

Отдавна мина времето, в което вярвах в Дядо Коледа, спиращ шейната си по заснежените покриви на къщите и някак магически успяващ да мине през кумина и да не се опърли... Понякога обаче, все още ми се иска да мисля, че е възможно, някъде, далеч на север, някой възрастен старец да обикаля от врата на врата и да раздава подаръци на малчугани и възрастни.
Макар и белобрадия старец, в действителсност да не съществува, е хубаво да знаем, че и в нашия забързан и натоварен свят има магични моменти. Особено по това време на годината. Нужно е само да се огледаме. Всяка една усмивка; вкусът на горещия шоколад, споделен с любим човек; снежинките; моментите, които  прекарваме четейки за приключенията на любимите си герои; моментът, когато открием герой, който оприличаваме на себе си; намирането на нов приятел ...
Трябва да се научим да оценяваме подобни моменти. Да спрем да ги приемаме за даденост.
 Днес трябваше да снимам свещ. Вмомента обаче догаря последната ми налична и не е в особено красиво състояние... Нямам търпение да се сдобия с някоя с коледне аромат. 

понеделник, 14 декември 2015 г.

Blogmas Day 14...

Здравейте,
Днес се включвам много набързо, защото не искам да изпускам още един ден от предизвикателството. Истината е, че съм затрупана от неща за предаване, учене и писане за утре, защото вчера не се чувствах добре, това доведе да си легна доста по-рано и да оставя за днес нещата за утре. Неразположението ме държа и първите няколко часа днес, но към средата на деня вече се чувствах доста по-добре. Днес в училище отново не се случи нищо особено и през по-голямата част от него прекарах в опити да стигна до следващото ниво на една игра. 
Върнаха ми и есето по физика, за което толкова много се притеснявах, но изглежда напразно и още се разкарвам със доволна усмивка на лицето, заради тази шестица...
Темата днес е коледната елха... Снимката е доста зле, но чак сега погледнах какво е днешното предизвикателство, а навън вече е тъмно, така, че...
Започнах една нова книга преди два дни- Дневникът на един ангел хранител на Каролин Джес-Кук, може да потърсите анотацията и, звучеше интерсено. За пръв път се захващам с нещо подобно и засега напредвам малко бавно, но книгата не е лоша. Ще видим какво следва понататък...

неделя, 13 декември 2015 г.

Blogmas Day 13...

art, beautiful, and new york imageЗдравейте!
Днес би трябвало да ви покажа снимка на най-хибавата част от зимата според мен - снеговалежът. Винаги съм обичала ситните снежинки, които падат върху бузките и якетата ни, още повече обичам обаче когато съм си вкъщи на топло и навън да вали сняг. Да, снегът никакъв го няма и затова днес ще публикувам един таг, в който бях тагната наскоро от Памела.

Winter is coming book tag

1.Сняг: Красиво е когато всичко е засипано с него, но след това започва да се топи – Книга/Поредица, която сте харесали в началото, но по средата вече сте загубили интерес:
-Реликвите на смъртните...


2.Снежинка: Нещо красиво и винаги различно  Изберете книга, която се отличава от всички останали книги, които сте чели:
-Graffiti moon на Кат Кроули и Онова лято на Лорън Уилиг. Тези две книги наистина се отличават от всичко друго което притежавам и са единствените, свързани с изкуство в колекцията ми.

harry potter, christmas, and hogwarts image3.Снежен човек- Винаги е забавно да направите един със семейството си - Книга която е подходяща за цялото семейство:

- Книгите за Хари Потър и Пърси Джаксън, смятам са подходящи за всяка възраст, изключително забавни и поучителни.


4.Коледа- Книга, която носи радост и ви е накарала да се стоплите отвътре, докато сте я чели:
- Книгите на Стефъни Пъркинс. Още щом ги погледна в мен се надига едно топло чувство и винаги когато имам нужда да си повдигна настроението ги прелиствам, минавайки през любимите си моменти.


5.Дядо Коледа: Той носи чудесни подаръци  Желана от вас книга, която искате да получите за Коледа:
  • #НаживоотСофия на А. Шпатов
  • Обещание на Карина Хали
  • Морето на спокойствието на Катя Милей
  • И заживели щастливо... на Кийра Кас

6.Целене със снежни топки- Понякога може да боли като те ударят - Книга която ви е накарала да изпитате силна емоция като тъга или гняв: 
-Доста често ми се случва, но последната беше Въглен в пепелта на Сабаа Тахир


7.Пързаляне- Всички го обичахме, когато бяхме малки  Книга, която сте харесвали когато сте били деца: 
-"Пипи дългото чорапче"


8. Книга, която ви е разочаровала: 
-Твърде далеч: Пропадане... 

9. Елен: Нещо която ни е скъпо - Книга, която има сантиментална стойност за вас: 
- Здрач, Вълците от Мърси Фолс, Дивергенти, Скъпоценни камъни като цяло са доста...

събота, 12 декември 2015 г.

Blogmas Day: 11 & 12...

Здравейте!
Вчера пропуснах blogmas, защото забравих да направя снимка, днес също забравих, а и до известна степен не мисля, че е съвсем подходящо да публикувам подобни снимки...Днешната тема обаче е коледна чаша. Ами аз точно в момента нямам тематична чаша, но все пак това е една от любимите ми чаши. 
Завърших Онова лято, но както казах няма да издам нищо. Друг е въпроса кога ще успея да и направя ревю?! Предстоящата седмица ще е особено натоварена - две класни, тест, предаване на три есета, две харaктеристики по география и сама се прецаках като изявих, че искам да бъда изпитана.. и то цели два пъти... Както и да е, ще се преживее, а и някак се чувствам по-полезна, когато съм заета.
Тази вечер с класа ми ще се събираме по повод празниците. Малко е рано, но за по-нататък или всичко е заето или няма да успеем да се съберем.
Като цяло последните два дни дяха изпълнени с положителни емоции и се надявам така и да продължат.

четвъртък, 10 декември 2015 г.

Blogmas Day 10...

Днес колкото и да не ми се искаше, трябваше да се измъкна от топлото легло вкъщи и да изляза през входната врата, за да отида за втори час в девет сутринта. Колкото и добре да изглеждаше идеята вчера, да нямаме първи час се оказа не особено приятно. По-трудно е да се наканиш да излезеш от леглото, особено ако предишната вечер си стоял до късно, за да пишеш есе по физика...
Иначе денят мина бързо и доста скучно... история, после час по нищоправене, в голямото междучасие решихме да отидем на кафе и съответно закъсняхме малко за следващия час, също по нищоправене, малко математика и физика и още нищоправене.... и нямах търпение да се прибера и да дочета Онова лято. Плановете ми се промениха обаче и явно няма да успея да я завърша днес. 
Темата днес е любима коледна песен. Аз не съм от хората, които когато наближи Коледа и преминават към Коледната плейлиста. Разбира се, има няколко, които ми допадат, но със сигурност не са на постоянен replay...
 

сряда, 9 декември 2015 г.

Blogmas Day 9...

Темата на днешния пост е wishlist-ът ми за тази Коледа и в моя случай наближаващият ми рожден ден.
Първото нещо, което винаги пожелавам е нещо нематериално - щастие, дали на някой друг или на себе си, за мен е от огромно значение. 
А сега да преминем към няколко материални нещица, които страшно биха ме зарадвали, ако открия някои от тях под елхата. 
  • #НаживоотСофия на А. Шпатов
    Сигурно сте запознати колко много искам тази книга, доста често я споменавам в блога. Не знам каква е причината, просто много искам да я притежавам.
  • Обещание на Карина Хали
    След толкова много изчетени ревюта, макар и в началото да не исках тази книга, сега вече страшно много искам да я прочета.
  • Морето на спокойствието на Катя Милей
    Отново бях попаднала на няколко ревюта и тази книга ми се стори доста интересна.
  • И заживели щастливо... на Кийра Кас
    Искам да завърша поредицата и, когато погледна към книгите да не се сещам, че ми липсва още една прекрасна корица. А и с удоволствие ще изчета новелите.
  • парфюма Daisy на Marc Jacobs
    Ако не го получа за Коледа, след празниците със сигурност ще се сдобия с него, но колкото по-рано е при мен, толкова по-добре.
  • някое красиво, но не прекалено набиващо се на очи statement колие
    От доста време искам да се сдобия с нещо подобно и в интеренет постоянно си харесвам някое, но на живо ми е адски трудно да си избера. Много бих се радвала, ако на 25 имам едно като от снимката.
  • един от онези огромни карирани шалове на Зара
    Обожавам шалове, но както и с колиетата ми е доста трудно да си избера.
  • Не бих отказала и палитра  на Зоева, но това вече е доста далеч от истината...
 14/12/15- Едва след няколко дни забелязах, че съм забравила да прикача втората снимка...

вторник, 8 декември 2015 г.

Blogmas day 8...

тема: Currently reading
Никога не съм обичала зимата като сезон. Да, рожден ден, Коледа, Нова година, ваканции и горящи камини, подаръци и т.н., но винаги съм предпочитала лятото- времето е топло и не се налага да нося по три пласта дрехи,за да не се чувствам като снежен човек, но пък да приличам на такъв. Или поне беше така до тази година... Помня, че имах един пост през лятото, в който почти изцяло ставаше дума, колко ми се иска най-накрая да дойде есента и да ме отърве от тази мъчителна жега. И есента дойде, и си замина... Красив сезон, изпълнен с приятни моменти, пъстри цветове, пътувания и много смях. 
Зимата дойде и тя е също толкова красива, макар и без снега. Усеща се по уханието на студения въздух; по зачервените от хладното време. бузки на хората; по дебелите шалове, увити около вратовете им; по украсите обагрили градове и къщи. 
Усеща се приятно и усещам, че и мен най-накрая ме откри коледното духче и цял ден си мисля за захарни бастунчета.

П.П. - няма да споделя нищо за Онова лято, защото ми се иска да и направя ревю. 

понеделник, 7 декември 2015 г.

Blogmas Day 7...

Здравейте!
Тематиката днес е огън/камина/печка, което беше доста странно за мен. Направих около двайсетина снимки и всичките не изглеждат особено добре, но все пак се постарах да избера най-сполучливата...
Днес не се случи нищо по-различно от всеки друг ден в училище, а след шестия час ни освободиха и с две приятелки отидохме на обяд. От доста време се канехме да го направим и се радвам, че успяхме да седнем и да си поговорим.
В един от предишните постове на блогмас, ви споменах, че си наваксвам с пропуснатите през седмицата постове на други блогъри. Още тогава си мислех, че може да отделя един пост, за да ви покажа някои от най-любимите ми и понеже, както казах днес нямаше нищо интересно, реших да ги включа тук.
Не са в определен ред, просто са места, които обичам да посещавам в интернет пространството. Освен със написаното, самия начин на изразяване на автора, стоящ зад монитора, много харесвам и снимките, които съпътстват всяка една публикация.


Със сигурност посещавам поне още толкова блогове, но тези са ми едни от най-четените и чета ако не всички, то повечето публикации.




неделя, 6 декември 2015 г.

Blogmas Day 6...

Здравейте, ви казвам от шестия ден на декември! Днес започнах Онова лято на Лорън Уилиг. Да, подходящо за сезона, знам, но все пак сутринта като се събудих и ми се прииска да я започна. За около 80 страници, книгата ми привлече вниманието и в главата ми се появиха доста въпроси. Пожелавам си да не загубя желание да я завърша. 
Следобеда се отдадох на пазар. Тръгнах да си търся шал и опаковъчна хартия, както и още няколко подаръка, но в крайна сметка не взех нищо от списъка. Минах и през три книжарници, като не си взех нито една книга... Навсякъде търсих #НаживоотСофия, но никъде не успях да я открия, така, че не наруших обещанието си. Тази книга постоянно ми бяга, а толкова искам да я имам... Темата за неделния ден е To do list или какво имам за вършене, но снимката нарочно е разфокусирана. За училище имам доста неща за вършене до края на месеца: останаха ми  още две класни, няколко есета, изпитвания... В личен план най-вече ще се съсредоточа в пазаруването на подаръци, печенето на сладкиши и наваксването с четене на книги.. Ако съм в настроение, може и някой коледен филм.


събота, 5 декември 2015 г.

Blogmas Day 5...

Как прекарвате съботния ден? Аз бях запланувала да си прекарам целия ден вкъщи и да гледам няколкото пропуснати епизода от The Flash. Освен това, от доста време ми се искаше да започна Young&Hungry, така че гледах първия епизод. Изглежда обещаващо. Забавен е и мисля, че ще ми допадне. Освен със сериалите, наваксвам и с пропуснатите постове на блоговете, които следя. И ми прави впечатление, че доста български блогъри правят Blogmas, което е страхотно. Очевидно, блогърството все повече, навлиза и в нашата страна, което също е много готино и някак се чувствам част от една все повече нарастваща общност.
Темата на снимката е днешната температура - цели 8 C. Очаквах да е по-малко, защото е ужасен студ. Но това пък е причина да се увием в някой дебел, топъл и хубав шал и студа да не е пречка за една вечерна разходка сред украсения вече град. 
Пожелавам ви една хубава вечер в приятна обстановка!

петък, 4 декември 2015 г.

Blogmas Day 4...

Здравейте!
Темата днес е нещо, което ми носи радост. Обикновено по това време, вкъщи вече лампичките светят и коледната елха е украсена. Дали защото нямам достатъчно време или, защото коледния дух все още не ме е хванал, тази година вместо още преди първи, украсих на днес. От процеса на украсяване на елхата е и днескашната снимка. 

 

четвъртък, 3 декември 2015 г.

Blogmas Day 3...

Здравейте! Как сте през третия ден на декември? Аз в момента се опитвам да се стопля. До сега бях навън и е страшен студ.
Днешната тема е маникюра ми, който е в окаяно състояние, но все пак реших това да не е причина да пропусна днешния ден, така че... 
Днес май няма за какво да се впускам в обяснения как е минал денят ми, защото не се случи нищо. Първите два часа имах класно по английски и с това настроението ми дотолкова се понижи, че едва последния час успях да се поуспокоя. Темата за есето беше толкова глупава, че каквото и желание да имах за писане то се изпари в момента, в който я съзрях. Не ме е напуснала и драмата от вчера, така, че може да се каже, че днес гледам по криво и от вчера. Какво правих през останалите 5 часа, ами нищо... Понякога се чудя защо изобщо ходя на училище... Пет часа стоях на чина, загледана в една точка или се опитвах да решавам тестове, което е доста трудно след като целия клас обсъжда гръмогласно, кога е най-удобно да се съберем предпразнично...
Имам и друг проблем.. или по скоро дилема. В момента не чета нищо, а много ми се чете, обаче не и нещо, което вече притежавам. Аз обаче си обещах, че до края на годината няма да купя книга за себе си. Никак не ми се иска да нарушавам това си обещание. 
Пожелавам на всички и на себе си утрешният ден да е хубав и изпълнен с много усмихвки и позитивни езмоции!

сряда, 2 декември 2015 г.

Blogmas Day 2...

Здравейте!
Извинявам се за сниката. Отново закъснявах...
 Днешната тема е ООТD или с какво съм облечена. Aз съм от хората, които до последно обичат да ходят с възможно, най- малко обемни дрехи и до сега си се възползвах от възможностите. Днес обаче ми изглеждаше доста студено и реших да си се гушна в топлото палто...Как е времето при вас днес? 
 Има дни, в които не се е случило нищо конкретно, но просто не са нашите дни и не може да греем от щастие и да търпим лигавщини и глупости. Смятам, че не съм само аз и на всеки понякога му писва да се намира в подобна обстановка. Да, денят ще мине и утре отново ще съм способна да понасям целия шум и простотия, но днес не. Тъпо е, когато се стараеш да постигнеш нещо, учиш и отделяш някакво време над това, някой да влезе в стаята, да те погледне и да ти се изсмее в лицето; да ти каже, че ти не можеш да се справиш сам и си разчитал на някой друг да свърши цялата работа. Колкото и кофти да е това, аз обаче знам, че мога и съм успяла. И крайният резултат е само мое дело.
 Като гледам графика за училище, а и в личен план, този месец не се очертава да имам много свободно време, а какво остава за четене, надявам се все пак да успея да отделя. Не направих пост с това какво съм прочела през ноември, защото бяха само две книги- Красиво бедствие и Girl Online и не мисля, че си заслужава след като съм изразила мнение и за двете, да им отделям пост. Ревюта и на двете може да намерите тук и тук.

вторник, 1 декември 2015 г.

Blogmas Day 1...

Здравейте, Честит декември!
Знам, че  последните две седмици не бях много активна, но имах доста за вършене и не успях да се справя с всичко. За сметка на това през декемри ще бъда свръх-активна. Доста съм се мотивирала да правя Blogmas -  като това е ден 1- пък ще видим докъде ще ми стигнат силите и времето за ежедневни публикации. Заедно с месечното предизвикателство съм замислила да пусна и поне още едно ревю и няколко поста свързани с края на годината, както и  поне един пост от рубриката It's Friday..., но ще видим...
Завладя ли ви коледния дух вече? Започнахте ли пазара за коледни подаръци? Предложения? За мен да избирам подаръци е истинско мъчение! Не ме разбирайте погрешно, обичам да подарявам подаръци, но  не и да ги избирам. Не съм добра в това да намеря подходящия подарък... Освен това, коледният ми дух хич го няма...
Както предполагам подозирате, днешната тема на снимката е моята гледка. Сягаш облаците се бяха наговорили специално със слънцето, за да мога да ги щракна. Прекрасно!

 

петък, 27 ноември 2015 г.

Ревю: Ходещо бедствие на Джейми Магуайър

Издателство: Прозорец 
Автор: Джейми Магуайър  
Брой на страници: 368
Рейтинг в Goodreads: 4/5




Преди година и половина за пръв път попаднах на поредицата и по специално на Красиво бедствие. Още тогава обикнах историята и героите, но не исках да продължавам да чета поредицата, защото ми се струваше излишно. В последно време обаче доста често се сещам за Аби, Травис, Америка и Шепли и ми се прииска да си припомня историята. Този пък от гледната точка на Травис.


"Възможно ли е да обичаш някого твърде много? Травис Мадокс научава две неща от майка си, преди тя да напусне този свят – обичай с цялото си сърце, бори се с всички сили. В "Ходещо бедствие" животът на Травис е изпълнен с нощи на бурна страст, главозамайващи скорости и нелегални боеве с високи залози. Но точно когато той си мисли, че е непобедим, Аби Абърнати го поваля на колене. Всяка история има две страни. В "Красиво бедствие" Аби каза своето. Сега е време да видим тяхната история от мъжката гледна точка."

Ще започна с това,  че кориците и на двете книги са много красиви. Веднага ти приковават вниманието с интересните tribal мотиви. 


 “One of these days you're going to fall in love, son. Don't settle for just anyone. Choose the girl that doesn't come easy; the one you have to fight for, and then never stop fighting. Never” 

В началото книгата се развива доста бързо, дори бих казала прекалено бързо. Но конкретно в този случай, мисля, че това е добре, защото вече сме запознати с историята в доста големи подробности. Aко всичко беше описано по-изчерпателно, скоро читателите биха загубили интерес...Също така, мисля, че бързия развой на събитията, перфектно приляга на Tравис. При него всичко е просто и ясно, без много размотавания и излишни обяснения. Точно така си го представях в първата книга. Още в нея разбрахме, че Травис освен сваляч и боксьор, е още и умен и целенасочен, в тази книга се запознаваме с неговата чувствителност и страха му да не загуби близките си. Травис Мадокс не се плаши лесно, но да бъде изоставен от Аби, да загуби някой от близките си или той самият да ги подложи на опасности, го ужасява. 
Начинът, по който боготвори Аби на моменти изглежда пресилен и прибързан, но отново- това е точно в негов стил и така по някакъв начин тази му привързаност не става прекалено досадна.
beautiful disaster, abby, and travis imageХаресват ми отноше- нията между Травис и Шепли, въпреки, че доста често се карат и не са на едно мнение, винаги си помагаха взаимно. Травис на- глеждаше Америка, Шепли- Аби; пазеха си гърбовете и правеха щури неща за моми- четата. 
Интересното за мен в тази книга беше отношението на Америка, която в първата част виждахме на страната на Аби. Тук тя отново беше до нея, но разчиташе Аби, дори преди самата тя да успее да разбере какво чувства и успяваше да вдъхне кураж и надежда на Травис... измежду ругатните и ударите по негов адрес...
Страшно се изненадах от епилога. Ни най-малко не съм очаквала подобно нещо и с нетърпение чакам да видя как ще се развие историята на Аби и Травис в следващата книга от поредицата- Красива забрава.  

“- There's a girl, Dad. -He smiled a bit.
 - A girl.
 - She kinda hates me, and I kinda...
 - Love her?
 - I don't know. I don't think so. I mean...how do you know? - His smile grew wider. 
 - When you're talking about her with your old dad because you don't know what else to do.” 

В заключение, доволна съм от книгата. Беше точно това, което очаквах и се радвам, че посегнах към нея, защото имах възможността да опозная едни черти в характера на героите, които до момента не знаех, че са им присъщи. 

неделя, 22 ноември 2015 г.

Mean Girls Book Tag

Здравейте! Тъкмо си мислех, колко ми е неприятнo, че вчера не успях да пусна публикация и какво да видя... Кая ме е тагнала. Благодаря!

1.Името на кой герой произнасяте грешно?
На Кенджи. През цялата първа книга от поредицата Разбий ме казвах на Кенджи, Кеджи.

2.Кой герой бихте искали да поставите в друг свят от друга книга/поредица?
Странно, но не мога да реша. Опитвам се да дам някакъв отговор, но истината е че харесвам героите - добри и лоши, точно в книгите, в които да си.

3.Повторение! Повторение! При коя книга сте почувствали dejavu от друга книга?
– Непосредствено след като завърших Алена кралица, започнах Въглен в пепелта и на няколко пъти намирах прилики между двете книги. А от друга страна Алена кралица свързвам с Изборът.

4.Коя книга ви е дала противоположни на представата за „женската сила” чувства?
Здрач?! за друга книга не се сещам в момента.

5.При кой герой сте искали да издадете одобрителни възгласи, докато сте чели книгата?
 –Разнищи ме, книга втора от поредицата. Израстването на Джулиет толкова ме изненада, също и Уорнър. Още във ървата книга ми се стори интересен, но по нататък се превърна в един от любимите ми герои.

6.Колко време обикновено прекарвате в книжарницата?
– Когато отивам в книжарницата, обикновено вече съм си направила план какво точно искам, за да не се изкушавам. Отнема ми не повече от 10 минути, 15 ако все пак реша да се помотая и да си набележа следващи цели.


7.На кой герой ще му се наложи да има ограничителна заповед от вас, ако беше истински?
– Джош от Рисунка за Айла, мина повече от половин година откакто прочетох книгата, но все още много го харесвам. Както съм казвала и преди не останах особено впечатлена от книгато, но от Джош- да.  

8.При коя популярна книга/поредица сте били предпазливи, когато сте я чели?
– "Създадена от дим и кост" и " Адски устройства". За първата, нямам оправдание. Просто си мислех, че няма да ми хареса. Към книгите на Касандра Клеър обаче съм особено предпазлива. Така и не се хванах отново с Реликвите на смъртните, а прочетох 2 глави от Хрониките на Магнус Бейн и ми се доспа ( извинявам се на всички които харесват авторката). Просто нейният стил на писане в тези две поредици не ми допада, но адски харесах историята на Теса, Джем и Уил.


9.Всички обичаме Реджина Джордж. Назовете злодей, който обичате да мразите? 
– Ами едва ли има толкова обичани злодеи като Волдемор и Драко Малфой. Аз съм израстнала с тези герои и няма как да не ги обичам.

10.Вашите любими родители от книга?
– Харесвам родителите на Пени от "Girl online". Майка и е толкова погълната от работата си, но винаги намираше време да подхвърли нещо забавни или да даде съвет на дъщеря си. Същото се отнася и за баща и като той, като че ли ми допада повече.

11.Коя книга бихте искали да популяризирате?
– Пустинно цвете на Уерис Диъри. Смятам, че това е една много добра книга, засягаща изключително важни въпроси, даваща много поуки и освен това е много интересна.
 

12.Опишете перфектния за вас персонаж, за когото искате да четете?
–  Да бъде решителен и смел, да има остроумни отговори и забавен характер, но да не е изряден, позволено му е да прави грешки, да има отрицателни черти - иначе няма да е реален и бързо ще загубя интерес, пола няма голямо значение.
 

13.Какво правите когато някоя книга силно ви разтърси емоционално?
– Плача. 

14.Остроумните отговори на кой герой бихте искали да притежавате за себе си?
– Уил от „Адски устройства”, Мер от " Алена Кралица"


15.Назовете случай, в който решението на някой герой ви е накарало да завъртите очи.
Блеър от Твърде далеч: Пропадане... Сероизно това момиче може да е много дразнещо.

Тагвам: Ева и Памела :)

сряда, 18 ноември 2015 г.

Ревю: Въглен в пепелта на Сабаа Тахир


Издателсво: Сиела
Автор: Сабаа Тахир
Страници: 415
Рейтинг в Goodreads: 4,5/5







 Въглен в пепелта е една различна книга. Една история свързваща съдбите на напълно различни хора. Книга, която знаех, че трябва да имам още щом я видях в блога на Ева. От тогава мина доста време и докато реша да се сдобия с нея вече бях забравила  каква е историята. Преди няколко дни реших да я започна, така, без да се запозная с резюмето, без каквито и да е очаквания.
Като цяло не е от книгите, към които обикновено бих се насочила, но се радвам, че все пак го направих.

Лайя е обикновено момиче от Книжниците, които някога били най-великата и процъфтяваща цивилизация, но империята на Воините ги поробва и оттогава ги подлага на труден живот и ежедневни мъчения. Тя живее с брат си, баба си и  дядо си. Една вечер имперски отряд напада дома им, възрастните хора са убити, а брат и бива пленен. Лайя успява да се измъкне и да се свърже с бунтовническото движение в града. Решена да открие брат си на всяка цена, се присъединява към Съпротивата. Преди обаче да спасят брат и, Съпротивата изпращат Лайя на мисия- да шпионира в академия Блекклиф. Мястото от където излизат най-добре обучените войни на империята- Маските.
В същата крепост се намира и Елиас Валерий, който само след няколко дни ще стане пълноправна Маска - убиваща и до гроб, подчиняваща се на Империята. Той е първенец на групата си и е член на една от на-могъщите фамилии сред Воините, но удоволствието да причинява жестокост и смърт му е чуждо и едниственото, за което мечтае е да бъде свободен. Точно преди да дезертира, е обявено, че следващият император ще бъде избран измежду четиримата най - добри Воини от академията. Елиас е един от тях.
Така бленуващ за свободата си първото нещо, което хрумва на Валерий е да се откаже, но един от Авгурите ( един вид техни жреци), показва бъдещето му и това променя решението му.


 “Fear can be good, Laia. It can keep you alive. But don't let it control you. Don't let it sow doubts within you. When the fear takes over, use the only thing more powerful, more indestructible to fight it: your spirit. Your heart.”


 В тази мрачна и безкрайно красива история, пътищата на двамата главни герои, коренно различни един от друг, се преплитат и те заедно изживяват много трудни моменти, помагат си и се свързват. Тук любовта не е в основата на историята и както и при Алена кралица, това ми хареса. Имаше съвсем лек и много приятен привкус на любов, трепети, интимност и нежност. Наистина съм много впечатлена, как авторката без конкретно да набляга на темата, успя да изгради една силна и много чувствена връзка между четирима от героите (няма да кажа кои- прочетете и ще разберете).


“There are two kinds of guilt. The kind that's a burden and the kind that gives you purpose. Let your guilt be your fuel. Let it remind you of who you want to be. Draw a line in your mind. Never cross it again. You have a soul. It's damaged but it's there. Don't let them take it from you.”


Останах изумена, колко психически силна всъщност трябва да  е Лайя, за да понесе всичките страдания и изтезания и да продължи да се бори в името на каузата си. Макар да не се превърна в моя любима героиня и се възхищавам страшно много. Колкото и да се укоряваше - да се наричаше слаба, страхлива, крайно малодушна, тя си оставаше едно 17- годишно момиче. Едно страшно смело седемнайсет годишно момиче,  готово да шпионира един от най-жестоките хора, само и само, за да спаси брат си.
Елиас от друга страна от самото начало показа, колко силен характер е. Той, също е имал тежък живот, и е бил принуждаван да прави много жестоки неща. Империята все пак  не е успяла да изтръгне човещината от него и при всяка удобна възможност, той маха маската си и се опитва да бъде нещо различно, нещо по-добро. В него има много мъка, съпричастност и желание да се отдели от Воините. 
Двама герои, които много харесах се оказаха и Кийнан и Хелене. Борбени и чувствени едновременно. При първата ми среща с всеки от тях се запознах с трудния им и понякога неразбираем характер, с течение на книгата обаче, те се превърнаха в любимите ми герои, показваха решителност, нежност, борбеност, смелост и готовност да умрат за това, в което вярват. Напълно противоположни гледни точки, а толкова си приличат. Дали пък по нататък няма да се случи нещо между тях??? Ах, иска ми се...

 “You are an ember in the ashes, Elias Veturius. You will spark and burn, ravage and destroy. You cannot change it. You cannot stop it.”
“You are full, Laia. Full of life and dark and strength and spirit. You are in our dreams. You will burn, for you are an ember in the ashes.”

В заключение мога да кажа, Сабаа Тахир се е справила много добре със задачата да създаде една ужасяваща приказка. Приказка, в която няма щастливи, няма победители. Направила е едни свят изпълнен с тъга и нещастие да изглежда красив и нямам търпение отново да се впусна в него със следващата книга от поредицата.

Още няколоко ревюта може да прочетете: тук, тук и тук

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...