сряда, 30 септември 2015 г.

Wrap up: September...

 Здравейте!
 Ето, че и септември отмина и видиш ли Коледа ей сега ще почука на вратата. Как започна учебната година за вас? При мен още на 15-ти всичко се обърка, но в крайна сметка понякога и това е за добро. Какво стана през първата седмица в училище? При нас часовете минаваха главно в обсъждане на престоящите ДЗИ-та и подготовката по тях, обясняваха ни, че е важно и че няма да ни натоварват прекалено (което само по себе си е натоварващо...) и ни казваха датите за входните нива. Всъщност вече направихме тези по математика, история, английски и география и се надявам резултатите ми да са прилични. Аз още не мога да вляза в час с нещата и да се съсредоточа в преговора на материала. За два месеца съм се отучила да се абстрахирам от шума, който цари в часовете и ще ми отнеме време си възвърна тази способност.
 Странно е да вървиш по коридорите и да знаеш, че си от най-големите и по-мъничките да мислят за вас като каките и батковците. Често се хващам да се оглеждам за някой от по-големите и осъзнавам, че такива няма.

 

 

 Реших да включа по-горната част, защото поста иначе ще е доста кратък. В последно време не чета много, да не кажа изобщо... (за последните две седмици нищо не съм бутнала).
 Докато бях в Италия си взех само една книга- Ти срещу мен на Джени Даунам. Ако трябва да съм честна останах леко разочарована от нея. Надявах се, на нещо повече. Проблемите, засегнати в книгата, да бъдат разгледани по-надълбоко, да има повече емоции и просто...Не знам, като цяло не е като изобщо да не харесвам героите, не са ми любими и на моменти характерите им доста ме дразнеха, но мисля, че е главно заради авторката. Може би стилът и на писане не ми допада. Чела съм и Преди да умра и бях със същото усещане за незавършеност и не детайлност.
 След това се насочих към Твърде далеч: Пропадане. Ще си призная, че започнах книгата само заради красивата корица. Бях решила да не я чета, но тези цветове... Вътрешността обаче, не е нищо особено. Историята е банална и често срещана и не бих казала, че успя да ме спечели. И все пак книгата се чете доста бързо. В никакъв случай не бих казала, че е натоварваща, дори е приятна, но не смятам да чета останалите от поредицата. Напомня ми на масово срещаните фенфикшъни от преди 2-3 години. По едно време бях сериозно пристрастена към тях и тази книга ме накара да си спомня няколко от любимите ми. Стилът на писане на авторката е лек и приятен за четене.Харесвам скромността на Блеър. Това, че за нея е важна червената рокля, за която майка и толкова е спестявала и сребристите обувки, с които е била истински щастлива. Наред с това Блеър има доста дразнещи черти като постоянния и и нереален страх, че дори и да диша, Ръш ще я изгони от къщата. Ръш пък е типичното лошо момче.Точно аз-не-съм-достатъчно-добър-за-теб-но-те-искам момче и съответно получава момичето и започва да се променя към по-добро. Предполагам, че който харесва подобни истории ще хареса и тази.
 Преди два-три дни, докато чаках една приятелка в козметичния салон, седнах в едно кафене и реших да почета от Железният светилник и най-накрая му се вижда края. Започна да става интересно и съответно си върнах желанието да го довърша.
 Е, това беше... моят изключително не ползотворен месец от страна на книгите. Леко негативно настроена съм в този пост, но просто наистина ми се искаше да харесам поне Ти срещу мен. Надявам се октомври да имам желанието и времето (малко вероятно) да почета.

сряда, 23 септември 2015 г.

One of my days: Last summer days...

Здравейте!
  Отново съм тук с една от любимите ми видове публикации, а именно- пътуването. Въпреки, че на заден план чакат още две такива, тази ще е с подробности относно най-скорошната ми разходка из нашата малка и много красива страна. 


  Ето, че днес официално настъпва есента и е време да извадим така любимите боти, шалове и пуловери, а заедно с това се върна и желанието ми за писане. Утре имам входно по математика и вместо да си припомням как се решаваха задачите, ми се прииска да изпратя лятото по някакъв начин. И какъв по хубав от няколко снимки направени през последните летни дни.


През почивните дни със семейството ми се отправихме към северната част на страната и по-точно- Русе. Не бях ходила там от около половин година, като тогава времето беше доста мрачно и нямах време да се поразходя. За щастие този път имах възможността да го направя. Припомних си колко красиво е това място. Харесва ми големия парк в центъра и архитектурата на сградите. Сега спокойно разгледах красивите декорации и кулички по покривите и разбрах защо наричат града, Малката Виена. 


 Това местенце окичено с ключове страшно много ми хареса, около него има една по-особена атмосфера.

 

 Минахме и през пещерата Орлова чука, която се оказа много красива. Също така се порадвахме на красивата гледка от снимката по-горе.


 Не пропуснах да си топна ръцете в Дунав, а също и да погледаме рибарите.




 Това лято беше различно от очакванията ми, напълно неорганизирано и наситено с емоции, къде приятни, къде не толкова. Лято на залезите, лято на пътешествията (особено последния месец), лято на нощните разходки. Едни бързо отлетели два месеца и запълнени с приятни спомени. Определено запомнящо се.
Чао, Лято 2015.



събота, 12 септември 2015 г.

Update: Relax, Autumn and books

Здравейте,
Отново съм тук.
Малко ми е трудно да започна. Не знам какво ще излезе от този пост. Всъщност имам да ви разказвам много неща, но истината е, че от понеделник насам се опитвам да седна на компютъра с идеята да започна тези няколко публикации със снимки и приятни спомени. И все не ми се получава. Реших и да не се насилвам. По-добре да почакам подходящия момент, за да са изпълнени с хубави мисли, а не да е направено през пръсти.
Откакто се върнах се опитвам да си събера мислите, да се захвана със задачките си, да обърна внимание и на блога, но не мога да се съсредоточа. Преди време четох някъде, че хората отиват на почивка, а после им е нужно време да си починат от самата почивка. Нещо такова се случва и при мен в момента. Радвам се, че имах възможността да посетя Италия, защото колкото и снимки да съм виждала, колкото и истории да съм слушала... малко е. Останах изключително впечатлена и удовлетворена. Надявам се някога отново да имам възможността да посетя Италия, а също и Словения. За това ми пътуване обаче, както казах, някой друг път...
 Какво друго... изпаднала съм в reading slump. От началото на месеца съм прочела само Ти срещу мен и няколко страници от Жележния светилник.
Очаквах, че Ти срещу мен на Джени Даунам ще ми хареса повече. Реално обаче, не останах впечатлена и не успях да се свържа емоционално с героите. В книгата се засягат доста сериозни теми като сексуалното насилие, справедливостта, лоялността към семейството и любовта, разбира се. За мен лично, те не бяха съвсем доразвити и самата история ми беше нереална. Любовта между Ели и Майки пък ми беше прибързана и недоизпипана, с една дума претупана. Много ми се искаше да харесам книгата, точно заради проблемите, за които ни кара да се замислим, защото в днешно време доста често ставаме свидетели на подобни ситуации и е хубаво да не си затваряме очите за тях. Аз обаче останах неудовлетворена от незадълбочеността на самия роман.

Hello, Autumn!Още не мога да повярвам, че във вторник започваме училище. Времето минава все по-неусетно и все едно вчера беше края на юни и си правех планове за лятото. А сега като погледна през прозореца виждам мрачното небе и капчиците дъжд. Дори открих сезона на топлите напитки (горещият ми шоколад доста бързо изстина последният път, когато седнах в открито кафене). Малко съм раздвоена. Тъжна съм, че ще трябва да прибера късите панталонки и леките блузки, късното стъмняване и дългите вечерни разходки ще ми липсват ( до другото лято). От друга страна с радост посрещам пожълтелите листа, шаловете, топлината от чашата кафе в ръката ми, ботите, дори шумните часове в училище.

И като за финал на този пост...


сряда, 2 септември 2015 г.

Wrap up: August..

https://40.media.tumblr.com/d4c4e271730176e3cbbdca75bb899eca/tumblr_nohpljyUgb1sm9wdio1_500.jpg В деня преди заминаването, часът е 23:34.  Утре трябва да стана в три половина сутринта, а съм закъсала от всякъде.  Искаше ми се  да подготвя два поста и докато ме няма да се публикуват, но не ми достига времето, затова ще се опитам да завърша поне единия.


Тотално се провалих с предизвикателството да си съставя списък с книги, които да прочета през идния месец. Две книги. Само две от списъка бяха  прочетени. Мисля, че ще ми е за урок...
Като изключим провала ми, мисля, че се справих доста добре. Прочетох цели осем книги и няколко творби от задължителната литература.

http://3.bp.blogspot.com/-Jhb9q1BF5jI/U5wR5WbUgZI/AAAAAAAADF8/wogm1ljhnSI/s1600/17880230.jpgЗапочнах Август като завърших Скарлет. Не знам какво да кажа, не останах особено впечатлена. Като цяло идеята на поредицата е оригинална, но някак не е в мой стил.Харесах главната героиня и останах с впечатление,  че е смела, решителна и интелигентна , което ми хареса. Бих казала, че само заради нея завърших книгата и не съм сигурна дали ще прочета останалите две.

След това се прехвърлих към Приказните на барда Бийдъл. Реших все пак да се включа в BookTube-A-thon-а, но изпълних само условието за книга със синя корица. Самата книжка се чете доста бързо и мисля, че би се харесала на всеки, който обича и е израснал със света на Хари Потър. Изпълнена е с няколко интересни и поучителни приказки, от които може да се извлече по нещо за всеки.

Продължих месеца със Синът на Нептун. Вече познатият ни Пърси е изправен пред нови опасности, а от двете му страни са застанили нови другари. Интересно ми беше да прочета и за тези приключения на Пърси Джаксън и да опозная новите герои. Както всяка книга на Рик Риърдън и тази е толкова забавна и изпълнена с приключения. Препоръчвам я горещо.

Докато бях на морето, най-накрая успях да завърша и Пазителят на Лоис Лаури. Това е една от онези книги, които колкото и да ми се иска да харесам, не успявам. Жалко. Антиутопия, главния герой, на която е едно 12- годишно момче, което малко по-малко започва да разбира, че светът не е само между четири стени. Беше ми чужда и безинтересна. Наистина не знам защо се случи така. Чела съм доста антиутопии и като цяло харесвам жанра. Може би просто не можах да се свържа с Джонас.

След разочарованието, което ми донесе Пазителят се насочих, към нещо по-леко и изпълнено  не толкова с отрицателни емоции, колкото с изкуство. Говоря за Graffiti Moon на Кат Кроули, която се превърна в една от любимите ми книги. Разширено мнение може да откриете тук.

След известно забавяне и аз се добрах до втората книга от поредицата Разбий ме- Разнищи ме. Тази книгата толкова ме изненада. Надхвърли всичките ми очаквания. Откакто е излязла втората част толкова ревностно се пазя от всички подробности за нея, и сега си мисля, че някак съм усещала, че ще е едно страхотно попадение.Разнищи ме е едно невероятно продължение. Не знам как да го обясня, в всяка следваща страница се надхвърляше, надграждаше, се разкриваше и развиваше.Започна малко суховато , но с появата на Кенджи всичко се промени. Той внася една жизненост и безгрижност в романа. И определено се превърна в един от любимите ми герои. Започнах да харесвам Уорнър все повече, докато Адам с две думи беше или безполезен, или изключително дразнещ. Най- много ми хареса израстването на Джулиет. 
https://40.media.tumblr.com/caed05e728d8988251b43140712e6330/tumblr_npdphqjpdk1sphttoo1_500.pngКраят беше изумителен, силен и надъхващ. И след като вече съм прочела и Възпламени ме смея да твърдя, че втората книга, противно на очакванията, е най-добрата. Поне според мен.

Прочетох и Възпламени ме, която след Разнищи ме, ми се стори... задоволяваща. Поредицата получи възможно най-добрият край, който можеше да има. Въпреки, че края ми се стори леко претупан и някак не естествено събран в 30-тина страници, книгата компенсираше с моментите между Джулиет и Кенджи, Уорнър и другите и приятели. Кенджи е любимият ми герой в цялата поредица и в тази книга виждаме и една не толкова весела страна, което ме кара да го обичам още повече. Адам на моменти беше непоносим, но се радвам на присъствието му, почти толкова, колкото и на това на Уорнър.

И като за последния ден от месеца, завърших Пустинно цвете на Уерис Диъри. Отлагах я страшно много време, защото си мислех че няма да ми допадне. Сгреших! Да си призная честно, не чета много биографични романи и не очаквах да ми допадне толкова. Това обаче е една много силна история. История за травмите и белезите от тях, душевни и физически; за мечтите, които се сбъдват; за трудностите, през които трябва да преминеш за да стигнеш до целта. Една история за силата на духа и това да вярваш, че можеш да успееш. Силно я препоръчвам.

И накрая ей така да споделя и прочетеното от задължителната литература:

Христо Смирненски - Ний, Да бъде ден, Цветарка, Стария музикант, Зимни вечери, Йохан, Юноша

Никола Вапцаров- Вяра, Писмо, Песен за човека, Прощално, Сън, История, Кино, Завод

Елисавета Багряна, Стихии, Потомка, Кукувица ,Вечната

Гео Милев - Септември

Е това беше...Не мисля да си поставям цели за четене, защото в крайна сметка не ги изпълнявам и чета това, което ми се чете в дадения момент.

П.П. Снимите в този пост не са мои ( взети са от интернет), но както казах пиша това, през нощта и нямам възможност да направя хубави снимки.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...