петък, 30 октомври 2015 г.

Wrap up: October...

Ето, че дойде време и за това. Без да се впускам в обяснения, за това колко бързо е минал още един месец, защото е очевидно, направо минавам на темата. 
Късмет е, че през месец октомври успях да завърша цели пет книги и да довърша една. Имах страшно много за вършене, къде свързани в училище, къде- не. Последната седмица ми беше най-натоварена и се радвам, че имахме едни почивни три дни, за да се отдам на четене, гледане на сериали, които бях загърбила и пиене на чай. 

  

В началото на месец октомври завърших Железният светилник. След като преполових книгата и опознах героите, историята привлече вниманието ми и не ме остави, докато не прочетох и последната страница.
След това с лек скептицизъм посегнах към първата книга от поредицата Хекс Хол. Прочетох ревютата на Вероника за поредицата и реших да и дам шанс. Тя дойде в точния момент. Когато хем ти се чете нещо, но не знаеш какво да е то и така ти се убива цялото желание. Поредицата ми върна желанието да чета. Действията и героите на те натоварват и сюжета се лее с лекота, впримчвайки те в него. Не бих казала, че е нещо страхотно, просто не е лоша. От време на време героите доста ме дразнеха , но се забавлявах докато я чета. Смятам, че на хора, които не искат да се натоварват прекалено или на такива, които те първа се захващат с четенето и по-специално с фентъзи жанра, четивото ще им допадне. 

  
Алена кралица е книгата, към която посегнах след това. Обичам я. Макар и предсказуема, историята беше разказана по един прекрасен начин, който не ти позволява да я оставиш дори за миг. С нетърпение очаквам да излезе следващата книга и отново да се срещнем с Кал, Мер, Мейвън и Килорн. По разширено мнение може да видите тук.
Въглен в пепелта е още една книга, която ме впечатли страшно много. Главните герои са добре изградени и имат известно израстване. В книгата се преплитат предателства, политически интриги, стремежи за власт и много несправедливост, дори има доза романтика и свръхестествено. Изключително интересна книга. Ревю очаквайте скоро.

И понеже споменах гледане на сериали, реших да включа и един - The flash. Започнах да го гледам още, когато излезе, но съм се заблудила, че първия сезон е нещо от рода на 15 епизода. Когато през октомври излезе втори, осъзнах, че нещо ми се губи и с голямо удоволствие си наваксвам. Та така, The Flash e любимият ми сериал за месец Октомври.

А това е една от най-често слушаните от мен песни през този сезон. Страшно много ми харесва.

 А Вие колко книги прочетохте през този месец? Коя е любимата ви песен тази есен?
Е това е,
Чао.



сряда, 28 октомври 2015 г.

OOMD:Venice


Подготвям още няколко книжни поста, но реших, за да има някакъв баланс, първо да пусна последната част от приказките ми за Италия, а именно прекрасната Венеция.  
 

Там вече имахме известно свободно време и да се разхождим из малките, претрупани магазинчета, да минем през доста мостове и да разгледаме като цяло основната централна част.


Площада Сан Марко е наистина удивителен. Сградите, от които е обграден - базиликата Сан Марко, Двореца на дожите, Кулата - също са много красиви и те карат да си мислиш за стотици години назад във времето, когато по площада и балконите е имало дами с бухнали рокли и кавалери под ръка. 


Какво друго да ви кажа... А да, поизгубихме се малко, ама само мъничко, но в крайна сметка отново излязохме на площада. Какво да се прави, тези улички си приличат страшно много и по едно време и табелите не можеха да ни упътят...


Винаги са ми казвали, че във Венеция миризмата при каналите е отвратителна. Не знам, обаче при нас такова нещо нямаше. Може би сме отишли в правилното време. 


 Много трудно ми беше да реша какво искам да взема като подаръчета и т.н., защото имаше наистина голяма разнообразие и накъдето и да се обърнеш изкачат все повече и повече неща, докато накрая не станеш разноглед. Това за мен беше истинско мъчение, защото не обичам да обикалям магазини и още повече, такива които предизвикват клаустрофофия с размерите си. Обичам всичко да е на едно място, обширно, не прекалено претрупано със стока. Ето защо предпочитам търговски центрове или например за храна магазини като Кауфланд и подобните му. Побърквам се иначе.
В това място ми останаха очите, влюбих се. Ресторантчето беше уютно и някак интимно въпреки, че постоянно покрай него минаваха хора.

Нещото, което няма да забравя е как на връщане към континента, нямаше място в предната страна на корабчето и една част от хората трябваше да изберат да се возят вътре или да отидат отзад. Повечето бяхме отзад и звукът на двигателя беше наистина оглушителен. И докато повечето са се оплаквали от оглушителния шум, както разбрах по-късно, аз се бях обърнала към отдалечаващите се островчета и се наслаждавах на гледката и прохладната пръскаща ме вода. Чувството беше страхотно.


Като цяло това пътуване страшно ми напомняха на италианския сериал "Елиза", който много обичам. Това с допълнение и една приятелка, която е още по-голяма фенка на сериала и по-специално на Фабрицио, ме накараха, когато се прибрах да изгледам отново първия сезон.

 
Останаха ми много хубави спомени- смях, нелепи ситуации, вкусна храна... Радвам се че успях да разгледам една малка част от тази красива страна и с удоволствие ще се впусна в още едно такова пътуване, стига да имам възможност.

петък, 23 октомври 2015 г.

Ревю: Алена кралица на Виктория Айвярд

  Издателство: Сиела
Брой страници: 504

 Историята ни е позната... Действието се развива в бъдещето, в едно антиутопично общество, разделяно на класи. Не можем, обаче, да свързваме тази история с историите на Трис и Америка. Тук хората се делят на висши и нисши - Сребърни и Червени. Главното е, че сребърните притежават способности, а червените не, съответно нямат нищo.




Това е света, в който живее Мер Бароу.
Червена.
Крадла, с предначертана съдба. 
След по-малко от три месеца, тя ще отиде на война също като братята си. 
Но изведнъж всичко се променя. 
На едно тържество , на което прислугва на знатните благородници се случва инцидент и Мер открива, че притежава свръхестествени способности. Сега тя е принудена да влезе в кожата на сребърна. Да се учи, бие и държи като такава. 

Отново съм затрупана с неща свързани с училище, но реших да избутам учебниците на една страна и да обърна малко внимание на една книга, която от дълго време чакам да попадне в ръчичките ми, а именно- Алена кралица на Виктория Айвярд. И въпреки, че с малко закъснение ще изкажа мнението си смятам, че не съм се забавила чак толкова много. Не малко ревюта ми попаднаха в полезрението, но аз настойчиво ги отбягвах и мисля, че беше добро решение.
 Да преминем към книгата...
Ще започна с корицата, толкова е семпла и точно там се крие красотата и. Още в нея се загатва основното в книгата- разделението. Сребърни и Червени. Богове и хора, както се изразява главната героиня, Мер. Но всъщност, короната е червена, което загатва още нещо... Ако трябва да съм напълно искрена, а аз се старая да бъда, историята ми се стори предсказуема. Това, че предвиждах какво ще се случи след 20-тина страници, обаче, не ми попречи да харесам книгата. Мисля, че до някаква степен е и заради стила на Айвярд. Още с първите няколко страници, осъзнах колко ми е приятно да чета. Харесват ми описанията и - не прекалено разтегнати, но все пак достатъчно съдържателни, че да ме изпратят в света на Норта. Историята те повлича и не те оставя намира, докато не затвориш и последната страница. 

“In the fairy tales, the poor girl smiles when she becomes a princess. Right now, I don't know if I'll ever smile again.” 

В началото Мер ми беше безлична, не я харесвах. С напредването на историята, обаче, осъзнах, че ми допада. Възхищавам и се за това, че прави всичко възможно, за да помага на семейството си, макар и невинаги да взима правилните решения. Начинът и на мислене  е някак не прекалено завоалиран( както при повечето). Тя мисли просто. Не се впряга в това да го направя ли, да не го ли правя. Импулсивна, истинска, да правеща глупави грешки, но в крайна сметка винаги мисли, че върши най-доброто и е вярна на себе си.
 
Спойлер!!!
От друга страна, още от самото начало знаех, че има нещо сбъркано в Мейвън. Прекалено обработен ми беше, ако мога така да се изразя... Момчето криещо намеренията си зад маската на бунтуващ се тинейджър. След това с напредването на книгата се промени и стана някак прекалено сговорчив и мил с Мер.
Край!!!
 Не мога да отрека, че въпреки, че ме дразнеше имаше моменти, в които харесвах Мейвън ... Няколко мили жеста криещи истинската му същност. Харесваха ми отношенията в началото между него и брат му.

“The truth is what I make it. I could set this world on fire and call it rain.” 

Другият принц, Кал. Е той е моят фаворит. Войникът, Синът, Престолонаследникът, такъв, какъвто се очаква да бъде- интелигентен, с войнствен характер, малко грубоват и много сдържан. Има нещо в описанията и действията, които писателката е подбрала за неговия герой и те много ми допадат. 

И след като разгледахме трите основни персонажа, искам да вметна, че не е наблегнато на романтиката. Това е важно за мен, защото в доста книги, тя играе важен елемент, но не и тук. Да, от време на време има някой по-интимен момент, но въпреки това е наблегнато на разделението между хората. 

Семейството на Мер ми остана някак далечно и не успях да го опозная, но пък от все сърце мразя майката на Мейвън и изпитвам жал към краля, Тиб. 

 “Words can lie. See beyond them.”

Обобщено... Романът е с доста познат сюжет и историята е предсказуема, но Виктория Айвярд е успяла да освежи и преоткрие вече познатия ни свят, добавяйки интересни герои. И точно тук мисля, че можем да си извадим поуката, че всеки може да бъде предадени и трябва да внимаваме, на кого се доверяваме.

сряда, 21 октомври 2015 г.

The Bookalicious Tag


Днес съм тук с още един таг. През учебно време това е един от начините, с които да поддържам блога активен. Надявам се в скоро време да успея да напиша и някое ревю. Благодаря на Ева за тага!


1.Какъв процент от книгите си взимаш от библиотеката и какъв от някъде другаде?
От библиотеката взимам само задължителна литература. Колкото до това, какъв процент книги взимам от приятели... Около 5%. Като цяло не обичам да взимам на заем книги и ми се случва доста рядко. Останалите книги си купувам сама от джобните ми или стипендията.

2.Кой герой би искал/ла да бъдеш и защо?
 Ще кажа Луси Дервиш. Да, повечето предпочитат да са смели като Катнис, борбени като Селена Сардотиен, но аз с удоволствие бих се впуснала в търсене на Сянката. Една луда нощ прекарана в разкази за изкуство и импровизирана изложба на графити би била чудесна.

 3.Коя е любимата книга от детството ти?
Малката русалка и червената шапчица...

4.Коя е любимата ти книга? 
Много мразя подобен тип въпроси, особено за книги. Не веднъж съм казвала, смятам, че за един определен момент, за един определен начин, по който се чувстваш, имаш любима книга. Но има стотици такива моменти. Значи има и стотици любими книги, стига да имаме желание да ги открием.

5.Купуваш ли книги втора ръка? 
Да, имам 3-4 книги, които съм си взимала втора ръка. Виждали са ми се на добра цена, а и са с изряден вид, все едно са нови (много държа на това) и съм ги купувала.

6.Кой е най-сексапилният ти любим герой? (Без значение от пола.)
Хм... Джош (Рисунка за Айла) и Ейрън Уорнър (Разбий ме), също и Кал (Алена кралица)

7.От коя поредица имаш най-много книги?
Не обичам прекалено дългите поредици. За момента, поредицата с най-много книги, която притежавам е Изборът на Кийра Кас.

8.Коя  е любимата ти корица?
Много харесвам кориците на Изборът, Онова лято и поредицата Разбий ме.

9.Кой е любимият ти вид книга? (жанр)
Не искам да се ограничавам само до един жанр... Харесвам YA, фентъзи, криминални, исторически, също и антиутопии.

10.Коя е първата книга, която прочете?
Не знам, коя е първата книга, която съм чела. С коя книга четенето се превърна в страст- Тръпка на Маги Стийвотър.

11.Кой е любимият ти филм по книга?
Не гледам много екранизации и когато го правя в повечето случаи съм разочарована. Все пак много харесвам Хари Потър...

12.Къде е най-доброто място за четене?
 В леглото.

13.Написвал/ла ли си свой фен фикшън по книга?
 Не, преди година-две, обаче съм писала тийн-фикшъни.

14.Ако можеше да прочетеш само 3 книги до края на живота си, кои щяха да са те?
 Не знам, най-вероятно три обемни самостоятелни книги, за които съм сигурна, че ще ми харесат.

15.Коя е най-дебелата книга, която си чел/ла?
 "Тютюн"

16.Ако напишеш книга, какво ще е заглавието?
Не знам, доста зависи и от тематиката на книгата. Може би нещо мистериозно...

17.Колко книги прочете миналия месец?
През септември прочетох три книги.

18.Коя е последната книга, която прочете?
Хекс Хол... На скоро попаднах на ревюто на Вероника и ми се стри интересна. В момента чета Алена кралица на Виктория Айвярд и ми остават около 50-тина страници до края.

19.Представяш ли си себе си в книгите, които харесваш?
Не, но често си мисля как бих реагирала аз на дадена ситуация. Понякога, търся общи черти в характера на героите и моя.

20.Коя е любимата ти книжарница? 
„Orange “

21.Твърди или меки корици? 
Истината е, че за мен няма особено значение.

22.Имаш ли повече от едно копие на същата книга?
Преди време имах по две копия от Бунтовници и Предани, но се разделих със тях.

23.За вампири или върколаци предпочиташ да четеш?
Чела съм доста и от двете и не бих казала, че ще се впечатля особено от нещо, но като че ли клоня повече към върколаците. Винаги са ми били по-интересни, свързвам ги 
повече с природата и някак си те са ме спечелили на тяхна страна.

24.Притежаваш ли повече от 150 книги?Ако не, би ли искал/ла да притежаваш?
Не, и за момента това е добре, защото не знам къде бих могла да ги събера. Един ден обаче, много бих искала да имам една скромна лична библиотека.

25.Коя е последната книга, която прочете от автор сънародник (от същата държава)?
Железният светилник на Димитър Талев... Да знам от няколко месеца се оплаквам колко бавно я чета но последната една трета от книгата приключих за отрицателно време и като крайно мнение мога да кажа, че изключително много ми харесва.


П.П : Скоро очаквайте мнението ми за Алена кралица на Виктория Айвярд...

петък, 16 октомври 2015 г.

OOMD: Florence- там където оставих късче от себе си...

 

Ето, че е ред на още една публикация изпълена със снимки и спомени от преди около месец и половина. Днес ще се върна обратно в Пиза и Флоренция.


Флорениця ми остави като, че ли най-топли спомени. Там бях очарована от всичко, което видях и опитах. Мдаа, пицата им е страхотна...


За хубавите спомени, с които останах от Флоренция допринесе и ексурзоводката, на която случихме. Възрастна жена, която се оказа изненадващо пъргава, изключително забавна и грабваща ти вниманието от началото до момента, в който ти каже "Беше ми приятно. Чао!". Наистина, не спря да ни обсипва с информация и дори индивидите, които си търсега места за по-добри селфита, които да споделят в социалните мрежи, я с слушаха с интерес. 


 Екскурзоводката доста време отдели да ни разкаже за двореца на Медичите активно участвали в политическия живот на Флоренция от 12 до 17 век. Беше ми супер интерсно да разбера малко повече за тях. Гледала съм доста филми и сериали свързани с исторически аристократични фамилии и Медичите не правят изключение.



 Сега следват няколко снимки на една от най-красивите сгради, които съм виждала. Толкова внушително впечатляваща. Главодамайващо е да се опитваш да я обхванеш цялата с поглед. Колкото и да се опитвах да и направа снимка, от която да се види красотата и не успях. Това е едно от местата, които трябва да посетиш, да усетиш...





 Вътре също е толкова впечатляваща. Огромна е, семпла, но въпреки това не липсват орнаменти. Когато влезеш вътре започваш да се чудих кое, първо да видиш. Невероятно.


Разбира се, нямаше да съм аз, ако не се огледам за книжарница или библиотека. Страшно огромна е отвън и си представих колко много книги има вътре. Много бих се радвала да посетя една такава.  


А сега, няколко кадъра от Пиза...






сряда, 14 октомври 2015 г.

The book color tag

Здравейте, скоро не съм публикувала тагове, затова пък в момента съм подготвила цели два. Благодаря на Кая, че ме тагна. 

1.Изберете цвят
 
Избрах синия цвят. Харесвам го, а и в последствие осъзнах, че няколко от обичаните ми книги са в синьо.
 
2.Покажете всичките си книги от този цвят.
Дълго време се чудих дали да включа и Онова лято към книгите, но все пак реших да го направя.

3.Разделете книгите от този цвят на прочетени и непрочетени.
 Непрочетените са Учителката по пиано и Онова лято.
 
4.Коя книга искате да прочетете най - много? 
Със сигурност, книгата, която нямам търпение да прочета е Онова Лято на Лорън Уилиг .

5.Коя е любимата ви книга?
Както казах, доста от любимите ми книги са в синьо и ми беше трудно да реша. В крайна сметка ще посоча Разнищи ме, защото все още мисля, че в рамките на книгата, героите от поредицата израснаха, разкриха истинските си лица и ги опознахме повече. 


6.Коя е любимата ви корица?
Това вече е много трудно... Дали книгите от поредицата Изборът или от Разбий ме...

 7.Коя е най - не любимата ви корица?
Ще кажа Вината в нашите звезди, не защото корицата е лоша, а защото когато я погледна и се сещам колко много не ми допада стила на Джон Грийн.

 8.Коя книга в този цвят искате да си купите?
Светлината, която не виждаме. От доста време и се каня, но или не успявам да я намеря, или някоя друга ми хваща окото.
  
9.И за финал - нещо синьо на рафтовете ви с книги или близо до тях. 
Нямам нищо синьо около книгите ми. 

петък, 9 октомври 2015 г.

OOMD: The Beginning -Verona

Добре, истината е, че колкото и да се опитвам не бих могла да ви опиша и изразя с думи всичко, което видях и почувствах, докато бях в Италия. От няколко дни се опитвам да напиша нещо смислено, но се получава нещо от рода на" ужасно съм впечатлена от красотата, архитектурата, самата обстановка, която имах възможността да видя" разтеглено на десет реда. 
 
Италия е страна изтъкана от красота. За краткото време, което прекарах в пределите и накъдето и да се обърнех оставах изумена. 
 
Аз съм човек, който се впечатлява най-вече от самата атмосфера, която носи дадено място. И бих казала, че останах удовлетворена от нея почти навсякъде. Изключението - Верона.
 
Винаги съм си мислела, че Верона е малко градче обгърнато от много истории, с прекрасна архитектура и природа. Това, което открих обаче, беше тотална комерсиалицазия. Всичко, за което може да се сетите, неминуемо е свързано с Жулиета и е източник на печалба. Разбирам това донякъде, но там аз не се чувствах удобно. Като изключим огромните тълпи (с които се примирих, след като съм тръгнала да посещавам едни от най-известните места в цял свят), това ми се стори най-неприятно. Останах и леко разочарована от "Къщата на Жулиета". Без коментар... както казах просто обстановката ми действаше по този начин.


И все пак, ще запомня Верона по различен начин... През няколкото часа, които прекарахме там бързахме адски много и нямахме време за абсолютно нищо, но пък видяхме доста.
 
 Друго нещо, с което ще запомня пътуването е многообразието от какви ли не забавни и нелепи моменти.

 Като се започне от там, че трябваше да нощуваме в Словения, в едно градче на около половин час до границата с Италия и сутринта се успахме. Пристигнахме доста късно вечерта (около полунощ) и на сутринта трябваше да ни събудат по телефона, но явно нашата стая е била пропусната. Събудиха ни момчета под прозореца, които си пееха/викаха, 10 минути преди закуска. Със съученичката ми, трябваше да приберем багажа  и да се приготвим доста бързо, ако искахме да закусим.
Невъзможно е да не добавя снимката с чадъра. Това е едно от викащите момчета, споменати по-горе. През цялото време се разхождаше с този чадър, който имаше ролята да ни помогне с ориентирането и задържането на групата относително цяла.
 Пътуването с автобус също се оказа доста забавно, вярно- малко тясно, но пък от тогава насам много ценя личното си пространство.


Нямаше начин да пропусна да запечатам тези сладки изкушения. Също така няма как да не отбелажа колко красиви, добре подбрани и подредени бяха витрините на магазините.
И понеже не искам прекалено да се натрапвам, ще разделя приключението си на три. 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...