сряда, 29 юни 2016 г.

Wrap up: June...

Странно е как се извръщат нещата за един кратък период от време... Преди шест месеца много неща при мен бяха различни. Очакванията ми за мен самата, за лятото ми, дори за есента ми, бяха различни.Животът ни повежда по съвсем различни течения, далеч от това, което сме планирали и искаме за себе си... Дали ще е за добро? Надявам се! 
В последния месец, често си повтарям наум: "Нищо не е случайно!". Повтарям си го като мантра и вярвам в това изречение. Нещо се случва или, точно обратното, не ни се случва с причина. И вярвам, че всичко това е за добро. Сега след като се отклоних доста малко от темата на днешния пост, нека все пак се върнем към него. 
Е, колкото ползотворен беше предишния месец, този толкова не е... Предполагам е разбираемо, докато свикна с новостите, докато се занимавам с документи  и така нататък. Просто нямах желание да чета, с изключение на двете книги в средата на месеца....
Това са "Короната" на Кийра Кас и "Правилата на привличането" на Симон Елкелес.
"Короната" за мен се оказа малко разочароваща. На фона на първите три книги от поредицата, тази и предходната ми бяха малко като минати ейтака набързо, през пръсти. Недоразвита и незадълбочена, приятна, но не и удовлетворяваща. Като цяло очаквах нещо повече като за финал на поредицата. Все пак силно препоръчвам цялата поредица, дори и само заради първите три книги и невероятните корици. Ревю тук.
Колкото до "Правилата на привличането", тя се оказа точно това, което очаквах. Приятна, неангажираща, с известна доза сладост, много наподобяваща някой типично тинейджърски филм. Като цяло ми хареса и въпреки, че не блести с оригиналност е съвсем удовлетворяваща. Увлекателният начин на писане на авторката, ни кара наистина да се зачетем и да се заинтересуваме от героите и техните проблеми, без все пак да натоварва читателите. 
Още от началото на месеца съм започнала и "Крадецът на книги" на Зюсак. Остават ми около 100-тина страници,  но нещо ме спира да я прочета. Надявам се следващият месец да успея да я завърша. 
Това е скромния пост за изчетеното през месец юни... Колко книги прочетохте, Вие? Какво ново при Вас?

сряда, 22 юни 2016 г.

Summer essentials

 

Здравейте,
докато се чудех какъв да е днешния пост, реших, че искам да е нещо лежернo и забавно. А какво по-добро от няколко неща, коитo да допринесат за лятното ни настроение.

Ще започна с музика, естествено. Какво по-хубаво от някоя енергична песен, която да ни накара да почувстваме ритъма  и да ни зареди достатъчно за горещите часове на деня и топлите летни нощи с приятели...

 



Естесвено, няма да съм аз, ако не включа и една неангажираща и ненапрягаща книга, която да вземем със себе си на плажа. Според мен "Правилата на привличането" на Симон Елкелес (надявам се скоро да успея да и направя ревю) е просто перфектното четиво за ден под жаркото слънце, докато около нас вълните се блъскат една в друга, а косата ни се развява от лекия морски бриз.




Нещо, което обожавам за през лятото, а и самото то ми напомня на него, е къдравата коса. Леките вълнички, получили се от неколкочасово стоене с наплетена коса, са едно от нещата, които правя доста често.

Типично по момичешки, не мога да не отбележа и няколко козметични продукта. Няколкото червила, които съм подбрала за поста са едни от най-често използваните ми. Avon Ultra color e супер ежедневно червило, което бих определила като точния розов нюд за себе си. Essence Velvet matt 23 отново е нюд, но с по-коралов подтон, а NYX matte lip cream Sao Paulo е червилото, което определeно се забелязва. Носи много настроение и внася малко повече цвят. 




Следващото, което отново спада към декоративната козметика са няколко лака за нокти. Essence 40 play with my mint, Rimmel 558 Go Wild-er-ness, 405 Rose Libertine и  Golden rose 121 са много свежи и летни лакове според мен. И докато първите три са пастелни и със своята деликатност внасят лятно настроение, то последният определено е дързък, привлекателен и няма как да остане незабелязан. 

И последните две неща, на които ще отделя време в този пост са два аксесоара. Очилата са неизменно с мен, а малката чантичка, замества големите чанти, на които съм почитател, по принцип. Кoй обаче иска да носи подобни в тези жеги?! Затова аз прибягвам до тази малка чантичка, която побира само най-важното. 

петък, 17 юни 2016 г.

It's Friday...

Преди няколко поста ви бях споменала, че никога не съм харесвала столицата. Шумна, стресираща, забързана и още много други епитети, които за мен не са никак привлекателни. Е последната седмица прекарах няколко дни там и познайте какво?!
Малко, по-малко мнението ми за нея започна да се променя. Започнах да забелязвам положителните и красиви страни и съм окей с шума и бързината. Има нещо привличащо във виещите се улици, във Витоша надвиснала над града, сякаш го брани, в профучаващите трамваи и навалиците в метрото. 
Още нещо, което се промени при мен през последния месец е, че започнах работа. Най-вероятно сте се досетили от положението със блога и това, че все още не мога да се синхронизирам. Не е кой знае какво, но съм доволна. Все още не мога да свикна да си разпределям правилно времето, и съответно това се отразява на блога, но и това ще се случи. Вижте тази седмица си има двата редовни поста !
Малко сложна е ситуацията с виждането с приятели, защото или работят, когато аз почивам или обратното, на друга част пък се налага да пътуват заради изпити и т.н.
 От София се върнах и с няколко книжни попълнения. Едно о тях беше и  последната книга от поредицата Изборът. И така, официално си имам петте прекрасни корици. Макар да смятам, че първите три са доста по-добри от другите, немога да отрека, че цялата поредица е хубава и ще я запомня със смях и наситеност от емоции.
В последно време доста често ми се случва да наблюдавам залезите и цветовете, в които се пременя небето, когато дойде това време от денонощието. И всеки един от тях е прекрасен.

 Е това беше от мен за днес... 
Как сте вие? Имате ли планове за ваканцията?

сряда, 15 юни 2016 г.

Ревю: Короната на Кийра Кас

  • Автор: Кийра Кас
  • Издателство: Егмонт
  • Страници: 256
  • Оценка в Goodreads: 3/5



Ето, че дойде краят на една красива поредица. През последните две-три години с нетърпение чаках всяка една от книгите да се появи, а сега малко тъжна затварям последната страница на последната книга...

 “Maybe it's not the first kisses that are supposed to be special. Maybe it's the last ones.” 

 Днес ще ви говоря за последната книга от поредицата с прекрасните корици - Изборът. Короната продължава историята на наследницата на престола Идлин Шрийв, дъщерята на Америка Сингър и Максън Шрийв. Младата принцеса е изправена пред същата ситуация като баща си преди двайсет години. И макар, че той намери любовта сред 35-те момичета, Идлин не вярва, че ще успее сред 35-те кандидата за сърцето и.
В четвъртата книга, "Наследницата", не харесвах Идлин. Кийра Кас чудесно се беше справила с изграждането на нейния образ, който беше изключително дразнещ, егоистичен и самонадеян, поне според мен. Сега в петата книга проследяваме финалната част от избора и метаморфозата, която бъдещата кралица на Илея преживява. Е, аз все още не харесвам образа и, но признавам, че героинята има голям напредък в промяната на характера си...  

 “Some see a weed; some see a flower. Perspective.”
https://bookishipster.files.wordpress.com/2016/05/tumblr_o5indzac9b1s88v84o1_1280.jpg?w=255&h=306
Още от самото начало се усеща, че краят скоро ще бъде сложен. Кара те да си спомняш стотици моменти, да се връщаш назад към началото и начина, по който започна всичко - с Америка и Максън. Толкова много забавни моменти, емоции, които читателите са изпитали и вълнение от предишните книги са загатнати в тази.

Ако трябва да съм честна, не съм съвсем удовлетворена от самия начин, по който е поднесена тази последна част от историята. Начинът на писане или самият превод на български, не съм сигурна, според мен се различава от предишните книги. Макар, че не е лошо не мога да кажа и че ми допада. Края за мен беше предвидим, както и доста от действията в книгата. Все пак смятам, че е един подходящ завършек за една толкова сладка и нежна поредица. 

  “Finding a prince might mean kissing a lot of frogs. Or kicking a lot of frogs out of your house. Falling might mean running headfirst into something you always wanted. Or dipping your toe into something you've been scared of your whole life. Happily ever after could be waiting in a field a mile wide. Or a window as narrow as seven minutes.”

"Короната" не е точно неочаквания или държащ ни на тръни до последния момент завършек, но всъщност и самата поредица не е такава. Тя е нежна, сладостна, лека и чувствена. Но определено е въздействащ край, защото затвориш ли и последната страница ти се иска да започнеш отначало цялата история. Радвам се, че най-накрая я притежавам и допълних  колекцията си с всички тези прекрасни корици.

петък, 10 юни 2016 г.

Ревю: Лейди полунощ на Касандра Клеър

  • Издателство: Ибис
  • Автор: Касандра Клеър
  • Брой страници: 652
  • Оценка в Goodreads: 5/5

 "Изминали са пет години от събитията в Института, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им. Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони, заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн. Ема не вярва, ще Себастиън Моргенстърн е убиецът на нейните родители и когато в привидно слънчевия Ел Ей, заппочват да се появяват трупове на елфи и хора, вниманието на Ема е привлечено. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки са толкова строги и открива, че чувства нещо, което не бива..."

Не е нужно да сте чели предишните книги на Касандра Клеър, за да започнете тази. Авторката е разяснила основните неща около света на ловците на сенки. И все пак смятам, че прочита ѝ ще ви достави по-голямо удоволствие, ако вече сте запознати с героите от предишните поредици.

"Лейди полунощ" определено носи в себе си почерка на Касанадра Клеър, който смятам, вече е доста разпознаваем. Начина и на писане се подобрява с всяка следваща поредица и тя успява да накара думите си да те завладеят и да държат дъхът ти затаен до последната страница.

 Ема е бунтарка. Тя е непримирима, любопитна и винаги търсеща си белята. От малка скачаща от покриви и държаща здраво меча, сега тя е пораснала и е покрита не само с руни, но и с многобройни белези. Млада, смела, красива и с чувство за хумор, имаща зад себе си Джулиън, нейният парабатай, тя е готова да се изправи и пред най-страшните си кошмари.
Джулиън вече не е малкото уплашено момче, което преди пет години преживя своята трагедия в Студената война. Сега е млад мъж, който се грижи за семейството си и е готов на абсолютно всичко за тях и Ема. Той е смел, самоуверен и непоклатим, но в същото време, някъде вътре в него се крие и слабостта му що се отнася до семейството, нежната му душа и не малко тайни. Харесах героя и определено ще следя развитието му занапред в книгите...
Невъжможната им любов ми е малко чужда все още. Харесвам ги и бих се радвала да бъдат двойка, но не успяха да ме убедят достатъчно в това, че си струва риска. Синхрона им обаче, разбирането с един поглед, техния си език, и моментите на нежност, определно ме спечелиха на тяхна страна. Те са чудесни като екип, като приятели, като парабатаи и надявам се така ще бъде и в любовните им отношения, но предполагам това ще се случи, доста по-напред в книгите.

Двете неща, с които книгата ме спечели бяха грижовността на Джулиън към семейството му и като цяло връзката, която бяха изградили и запазили цялостта си... И връзката между Джулиън и Ема. Техните взаимотношения не са точни онези парабатайски отношения като на Джем и Уил или Джейс и Алек, но все пак бяха много силно свързани. Доверието, което имаха един към друг, взаимната им вяра и още много моменти в книгата ми донесоха много голямо удоволствие докато четях. 

 “When no one you know tells the truth, you learn to see under the surface.”

Марк и Кристина, както и останалите от семейство Блекторн също имат важна роля в книгата. Марк през повечето време, се опитваше да преоткрие себе си,  след като се завърна от Дивият лов. Кристина бягаща от едно предателство в Мексико, намери нов дом и приятели в Лосанджелиският Институт.  Тай и Ливи, Дру и Тави освен, че имаха принос към разкриването на загадките, внесоха и атмосферата на семейство, на обич и подкрепа и топлота...

Още нещо, което ми направи впечатление, беше несъвършенността на героите. Персонажите им са изненадващо реални тъй като не са изтъкани от много съвършени нишки, а точно обратното. Всеки герой има безброй несъвършенства, които го правят съвсем нормален човек в един, не съвсем, нормален свят. 

“No one is ever the villain of their own story.”

Тази книга се откроява с поглъщаща атмосфера, силни и упорити персонажи, напрежение и обрати, както и много силни връзки, изградени между героите.

Независимо дали познавате света на ловците на сенки, или не "Лейди Полунощ" ще ви грабне. Книгата е един чудесен старт на поредица, чиито елементи са доста познати, но героите биват различни, вълнуващи и интригуващи. Препоръчвам книгата на читателите интересуващи се от светове, в които се крие магия, със задълбочена история; търсещи силни емоции, защото, повярвайте ще минете през какви ли не. Също така ще намерите страхотни многопластови герои, както и допълнения от предишните книги.. 

сряда, 1 юни 2016 г.

Wrap up: May...

Този месец, купчинката с прочетени книги, учудващо и напълно противоречащо на очакванията ми, не е никак малка. Като се има предвид колко натоварен беше месец май, дори съм напълно удовлетворена от четирите прочетени книги. А като се има и предвид, че три от четирите, изядох направо с кориците, няма как да се оплача.
 През този месец прочетох "Дете на пустинята", чието ревю може да откриете тук. Радвам се, че реших да си я взема, защото се превърна в една от любимите ми за тази година. Действието се развива бързо, стилът на писане е приятен, а историята е запленяваща. Ако харесвате приказни истории за джинове, приключения и малко любов, то непременно се впуснете в пясъчния свят на Амани Ал' Хиза.
Следващата книга в списъка е "Гневът и зората", а ето го и ревюто и. Това е една книга с прекрасна корица, красива история между страниците и мъничко вълшебство във всяка една дума. Както гореспоменатата и тази се превърна в едно от попаденията ми за тази година. Арабските мотиви ми допадат много в книгите и може би затова книгата ме заплени толкова, но несъмнено принос има и самата история.
След толкова отлагане най-накрая успях да завърша "#НаживоотСофия" на Шпатов. И да си призная съм леко разочарована. Очаквах от разказите му, да ме приканят в града, да ме накарат да си представям как ходя по жълтите павета, сядам да си почина близо до Славейковците, да искам да видя Витоша от Витошка. Е, нищо от това не стана... Има няколко разказа, които все пак ми допадат, другите са просто приятни за четене.
"Лейди полунощ" е последната прочетена книга този месец и макар, че не се превърна в една от любимите ми, определено ми хареса. Просто от книгите на К. Клеър, любими си ми остават тези от поредицата "Адски устройства" и не мога да кажа, че ми харесват по равно. Все пак я намирам за добро начало на една нова поредица за вече познатия ни свят на ловците на сенки. Надявам се скоро да имам време да успея да направя ревю на книгата, за да прочетете по-обстойното ми мнение...

За следващия месец, нямам големи планове... Започнала съм Крадецът на книги и се надявам да успея да я завърша. След това ще видим...
Е това беше от мен! Какви книги прочетохте вие през този месец?
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...