петък, 18 август 2017 г.

Ревю: "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан

  • Издателство: Ибис
  • Автор: Джени Хан
  • Брой страници: 296
  • Оценка в Goodreads: 4,5/5
"Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…"

  “Life doesn't have to be so planned. Just roll with it and let it happen.”

"До всички момчета, които съм обичала" е прекрасна книжка. Толкова, че ми се прииска и аз да имам умението на авторката да пиша толкова лековато и плавно, въвеждайки читателя в живота на героите и карайки го да усеща всичко. Вложена е много емоция във всеки един ред, но не по онзи наелектризиращ или страстен начин, по който са написани любовните истории. Тук я има онази сладка, младежка романтика, която да те откъсне от реалността и да те върне в гимназията. Да те накара да искаш да изпиташ всички онези ситуации, дори и сконфузните, за които се разказва между страниците.Това е една от книгите, които просто обикваш и героите ти стават милички. Просто приятни за четене.

Авторката ни представя, иначе сравнително подредения, живот на Лара Джийн, който в един момент се превръща в истинска каша. Стилът и е приятен и увлекателен, поднася историята леко и ни въвлича плавно в живота на героите. Няма да говоря за сюжета обаче, защото всичко, което трябва да знаете си е написано в анотацията, която съм поставила по-горе. Не искам да говоря много и за героите, защото лично на мен ми бе по интересно сама да вникна в тях и да ги опозная, както с добрите, така и с лошите качества. Просто искам да Ви споделя защо аз харесах книгата.

“You'd rather make up a fantasy version of somebody in your head than be with a real person.” 

Ако кажа, че историята не е клиширана, ще излъжа. Точно такава е! Но понякога човек има нужда и от такива. Приятно предвидима като чаша чай на канапето пред камината. От онези сладките, които неизбежно завършват с щастлив и предвидим край.
 "When someone's been gone a long time, at first you save up all the things you want to tell them. You try to keep track of everything in your head. But it's like trying to hold on to a fistful of sand: all the little bits slip out of your hands, and then you're just clutching air and grit.”

Харесва ми, че макар и клиширан, сюжетът е и напълно реалистичен.  Да, главната героиня е доста наивна, но като изключим това, мисля, че подобни ситуации е възможно да се случат, дори и са ми се случвали. Ехх, как се старая да не издам нещо...

 “Like everyone else that came before him, they were all to prepare me for this. I think I see the difference now, between loving someone from afar and loving someone up close. When you see them up close, you see the real them, but they also get to see the real you. He sees me, and I see him."

Един съвременен свеж тийн роман, който да Ви прави компания на плажа. Това е "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан. Сладък, но носещ в себе си и щипка горчивина. Романът засяга важни теми, изправя героите пред съвсем достоверни проблеми свързани със семейството, съзряването, смъртта, колко е важно да бъдеш себе си, сестринските взаимоотношения, дори първите любови, но все пак не ги натрапва на читателя, а някак минава през тях и така позволява на четивото да си остане релаксиращо и приятно, заредено с позитивни емоции и забавни ситуации.
 “Love is scary: it changes; it can go away. That's the part of the risk. I don't want to be scared anymore.” 

До скоро,
и благодаря, че ме четете!
“But the little things are what make up life”

петък, 11 август 2017 г.

One of my days: Златоград, където са сърдечните хора

 

Здравейте, 
Вече споменах в блога, че една седмица от юли месец прекарах в Златоград като част от една от практиките ми към университета. Трябва да вметна, че по-рано тази година посетих града (линк), но тогава успях да разгледам една малка част от него. Впечатленията ми бяха доста повърхности, а има толкова много какво да се види и усети на това място!

Част от Етнографския комплекс


Част от Етнографския комплекс

Част от Етнографския комплекс

Има една особена атмосфера на спокойствие на това място. Жителите се разминават с усмивка и поздрав, и топло посрещат туристите. Усмихнеш ли им се веднъж през целия престой ще те заговарят и ведро ще помахват от дворчетата си. Златоград, където хората са сърдечни, усмихнати и готови да ти помогнат. 


В основата си практиката ми се състоеше от това да разговарям с хората и да се интересувам от живота на града. Развитието му, миналото и настоящето. Магията, от което е обгърнато градчето и неговата история. Така научих доста за него...

Част от Етнографския комплекс

Като историята за заровеното имане под един от доскоро двата останали римски моста в града. Иманяри научили за него и го открили в основите на моста, което всъщност довело до разрушаването му. 

Единственият останал и обновен римски мост в града

Или пък за трите хълма закрилници на града - Св. Георги, Св. Илия и Св. Неделя. Както и за съкровището в един от по-високите квартали, което можело да се открие само, ако мястото бива поръсено с пепел. Така щял да се види отпечатъка на човешка стъпка, а съкровището ще може да бъде извадено само, ако се пролеела кръв. 

Двора на Взаимното училище

Тези и още много истории, включително и житейски, научих от жителите на това малко китно градче на южната ни граница. 

Килийното училище в двора на старата църква "Успение Богородично"

Успях да посетя старата църква в града, основана 1834г., която е вкопана в земята. За вида и има две версии, едната е, че поради много разрушавания от османците, жителите са решили за по-сигурно да я вкопаят в земята. Другата версия е, че сградите по това време не трябвало да са по-високи от "турчин на кон".

Църква "Успение Богородично", 1834г.


Влязох и в новата джамия открита през 2014г., която се откроява с бляскавото си минаре. До нея пък се намира хотел със страхотна открита механа на последния етаж, от който се открива красива гледка. Освен нея, посетихме и още няколко ресторантчета, като единодушно решихме, че "При Славчо" и гореспомената механа беше най-вкусно. 

Минарето на новата джамия


вдясно е хотелът с механата на последния етаж, която споменавам


Посетихме Етнографския комплекс, Взаимното училище и Воденицата, които са интересни и определено биха се харесали на хора, които имат афинитет към тази област.

Взаимното училище

класна стая във взаимното училище


класна стая във взаимното училище

двора на училището и църквата "Св. Георги" до него

Из кълдаръмените улички

Тепавицата и раницата на една от колежките 😉


Градчето е едно малко съкровище и непременно Ви препоръчвам да му хвърлите едно око и да пийнете въртяно кафе, ако преминавате наблизо. Също така от там се правят и еднодневни турове до Гърция (само на 4км), от които ние обаче не успяхме да се възползваме за жалост.

Е това беше за днес,
скоро очаквайте още подобни постове!
До скоро,
и благодаря, че ме четете!

петък, 4 август 2017 г.

Прочетено през юни и юли

Здравейте, 
днес съм тук, за да обобщя какво прочетох през последните два месеца. Книгите не са много, но не са и малко. При всяко положение обаче бяха напълно задоволителни и подходящи за моментите, в които ги четях. А смятам, че последното е особено важно. 

 

*заглавието на книгата ще ви отведе до анотацията ѝ.
  • "Без милост" на Лекси Блейк, оценка 2/5
    За тази книга бях супер ентусиазирана, заради анотацията и вида на корицата. Но и с тях си останах. Книгата по нищо не се различаваше от останалите от жанра и дори на моменти ми беше леко досадна. Не се привързах към героите, нито пък им съчувствах особено, защото до един ми бяха антипатични. И все пак, ако харесвате книги от жанра, на Вас може би ще ви допадне.
  • "Сама в Париж" на Джоджо Мойс, оценка 2/5
    По начало не харесвам авторката, и колкото и странно да звучи не харесвам и "Аз преди теб". Не си падам по трагични истории, а и самият стил на авторката не ми е по вкуса. Затова си казах, че ще и дам още един шанс със тази и книга, като малко по-късно разбрах, че е съставена от романтични новели и разкази😀. И харесах първата новела. Останалите ми бяха скучни, но не бих казала чак безинтересни. Открих смисъл във повечето, но все пак не ми допадана стила и на писане и едва ли ще посегна отново към нещо нейно.
  • "Огнено сърце" на Ришел Мийд, оценка 4/5
    От много време съм започнала тази поредица и реших, че е време да я завърша. Започвайки тази книга си припомних и защо толкова ми допада историята. Ришел Мийд обвързва читателите с героите си, вълнува ги и умее да пише увлекателно. Непременно съвсем скоро ще се захвана със следващата част от поредицата.
  • "Предателка" на Олуин Хамилтън, оценка 5/5, ревю тук
    Определено много харесах тази книга! Нива над първата, само се надявам и следващите да надграждат. Героите израстват и се изправят пред нови предизвикателства, като заедно с това ни срещат отново с ориенталската култура и митология. Обичам да чета подобни книги, защото ни срещат със съвсем друг свят и вярвания.
  • "Стъклен принц" на Ерин Уот, оценка 2/5
    Е добре, тук откровено съм си разочарована. Помните ли колко очарована бях от първата книга (тук)? Ами толкова не съм от втората. Всичко ми беше не добре доизмислено, прекалено очевидно и сякаш написано ей така набързо. Героите вместо да се развиват, поне за мен, затъваха все повече и повече. Давам и две звезди защото харесвам Един от братята, Истън - забавен и добре, че беше той та да има малко развлечение от глупостта на останалите герои! (извинявам се, ако някой харесва книгата, просто на мен определено не ми допадна. затова пък две приятелки я обожават.)
  • "До всички момчета, които съм обичала" на Джени Хан, оценка 5/5
    Толкова сладка и романтична книжка. Перфектното лятно четиво. Без да се прекалява с драмите и скандалите, просто няколко тинейджъри, които са на границата да станат възрастни. Щипка романтика, семейна обстановка и много забавни моменти!

Това прочетох аз през последните два месеца. Какво ще ми препоръчате Вие, за лятно четиво? А какво четохте/ще четете на плажа тази година?

Слънчеви дни и усмивки, радвайте се на лятото!
До скоро и
благодаря, че ме четете!

сряда, 2 август 2017 г.

MyMonth: July'17

Пиша тези редове в последните часове на юли и си мисля, едва ли има по-подходящо време, за да седнеш и да отбележиш значимите моменти от вече изминалия месец. Няма да се извинявам са отсъствието си. Понякога се случват и подобни неща. Зависими или независими от мен. 

Ако трябва да опиша месеца си с една дума, то тя би била ДИНАМИЧЕН. А защо е бил такъв, ще прочетете по-долу... 

Цитат на месеца:

Ten years from now, make sure you can say that you choose your life, you didn't settle it!

На Вас едва ли ви се струва като нещо чак толкова голямо, но за мен е такова... Завърших първата си година в университета. И сега ми е някак странно, едно такова загубено... В средата на кръстопът и се лутам по коя посока да поема. Но и заедно с това е приятно, защото колкото и премеждия да имах все пак успях да се справя както с това, така и с неща, които произхождат от това начинание.

И като говоря за завършване...Приключих двете практики, с които се бях захванала. Едната беше свързана с работа на компютър и не малко нерви унищожих заради часовете прекарани пред лаптопа, но го приемам като опит и, че по някакъв начин ще се окаже за добро. 

Другата, и всъщност по интересна, беше обвързана с пътуване и едноседмичен престой в Златоград. Първоначално бях пред истерия от притеснение, но в последствие нещата се наредиха и съм много доволна, че все пак реших да отида. Прекарах няколко забавни дни там с колежките си, с местните хора, които са толкова мили и сърдечни (но за това в друг пост), че не ми се тръгваше, но трябваше да се върна в София заради работата...

Иии като казах работа... Доста си поработих този месец, за да наваксам заради практиката и следователно нямах възможност да се прибирам в моя град. Но беше удовлетворяващо. Обичам да съм заета и деня ми да бъде уплътнен, жалко само, че от това пострадаха разходките и срещите с приятели, заради липсата на време...

Все пак успях няколко пъти да се измъкна от рутината и излизах да хапна вкусна храна в Garden House, което междудругото е едно от любимите ми места в София. Още през октомври миналата година го посетих за пръв път и продължава да ми харесва толкова много. Или пък да седна на някоя пейка пред Народния със сладолед в ръка. Най- любими са ми тирамису, горски плодове и лимон 😀.

Песен на месеца: 

 
 
Но ето, че днес е последният ден на месеца. Аз съм седнала на моето си удобно бюро, пишейки тези редове, а след малко се насочвам към прекрасното си, уютно легло като смятам да посрещна август с приятна книжка в ръка. Видях се с роднините си, разказах им с въодушевление за последните три седмици и раздавах подаръци. Какво по-хубаво от това да се завърнеш вкъщи!

Прекрасен август
и до скоро!
Благодаря, че ме четете.

сряда, 12 юли 2017 г.

Ревю: "Предателка" на Олуин Хамилтън

  •  Издателство:Егмонт
  • Автор: Олуин Хамилтън
  • Брой страници: 464
  • Оценка в Goodreads: 5/5
  • Ревю на първата книга: "Дете на пустинята"


    "Бунтът срещу султана на Мираджи е потушен. Приятелите на Амани бягат, за да се спасят, а тя е изоставена от своя любим в пустинята. Скоро я пленяват и продават на султана, който се домогва до нейната свръхестествена сила. А Амани има една-единствена цел – да узнае кроежите в султанския двор… Само да може да скрие коя е, да се спаси от ревността в харема и да спре да се съмнява в себе си…
       Потресаващите последици от войната няма да са ви спестени, защото коварството, ширещо се в двореца, е навярно още по-зловещо. Предателство дебне отвсякъде и никой не е защитен."
Започнах книгата без каквито и да е очаквания, дори почти случайно. Знаех, че е излязла, но не мислех веднага и се нахвърля, така да се каже. Просто един ден реших да я зачета и... Не можах да се спра. Книгата надминава неколкократно първата част, поне според мен и непременно си заслужава. Аз обаче трябваше да я оставя за кратко, защото ме чакаха още изпити.

Началото ни изпраща няколко месеца след случилото се в края на първата книга. Амани е сама и в беда или поне така изглежда. Джин е изчезнал, а останалите ни познати герои срещаме само сред спомените на главната героиня. Постепенно ни запознава със случилото се до този момент, припомня ни героите и ни запознава с други, като в същото време ни предоставя възможността да четем за новите препятствия, пред които се изправя тя.

Смятам, че в тази книга, стилът на авторката се е развил на едно по-високо ниво и определено ми допада повече. Борави с думите с по-голяма лекота и още с първото изречение ни потапя в света на джиновете. Харесва ми, че вплита приказки в своя сюжет като по този начин успява да изпълни рамката, позволявайки на читателя да вникне в цялостната картина, подчертавайки с интригуващи детайли.

Амани, главната ни героиня си е все същата, но и коренно различна. Привлича като с магнит всяка възможна неприятност, не може да държи устата си затворена и е крайно склонна да се жертва за хората си. Заедно с това обаче е намерила мястото, към което принадлежи, развила е тактически и стратегически умения и постепенно се превръща в лидер, отдаден на каузата си. Със сигурност не е онова момиче, с което се запознахме в първата книга и на мен това изключително ми допада.

Колкото до спътника ѝ, Джин, той през повечето време изчезваше, когато има вероятност да загуби някой от любимите си. До някаква степен разбирам действията му, наистина. И всъщност не малко хора биха постъпили като него в истинския живот и точно това ми харесва. Авторката ни представя реалност, преплетена с фантастичните елементи от културата на ориенталския всят и джиновете.

Срещаме се отново с Шазад, Ахмед и компания, и ги опознаваме малко по-добре. Трябва да призная, че не съм от почитателите на Ахмед и не малко пъти също като главната ни героиня изпитвах съмнения, подхранвани от султана. Има нещо в неговия персонаж, което просто не ми допада. Затова пък Шазад е една от любимките ми. Вярна на каузата и близките си, генерал, винаги готов за битка и очарователна жена, която често бива подценявана. 
Както вече споменах, в тази книга срещаме и доста нови персонажи, като за мен най-силно се откроиха тези на Рахим и султана. За първия не разбрахме много освен, че е мъж на честта, който брилянтно си служи с меча, но се надявам в следващата книга да го опознаем повече. А що се отнася до султана, колкото и да не ми се иска да го призная, също смятам за доста обаятелен персонаж. Той е злодеят, злият владетел поробил народа и избил толкова хора, но това, че авторката е избрала да ни разкаже и неговата история и причините зад постъпките му, ме накараха да погледна на него с други очи.

Харесва ми това, че въпреки напрегнатите моменти и тежките ситуации, в които попадат героите, хумора и сарказма ни съпътстват през целия процес на четене. Винаги се намира някой, който да се пошегува със склонността на Амани да се наранява или преценено хапливите коментари, които отправя; забавните ситуации свързани с един от новите герои - Сам; както и присъствието на Джин, когато все пак беше наоколо. Той е от онези персонажи, които притежават харизма  и лесно могат да накарат читателя да му симпатизира.

"Предателка" е едно страхотно продължение на поредицата, изпълнено с динамични моменти от самото начало. Определено се оказа приятна за мен изненада. Книга изпълнена с обрати, интриги, приятелства и предателства, която непременно ви препоръчвам да погледнете.

петък, 7 юли 2017 г.

Summer Inspiration


Здравейте,

Какво искате да направите това лято? Да пътешествате, да пиете хубаво изстуден сайдер на плажа под жаркото слънце, докато събирате тен или пък да се отдадете на дълги вечерни разходки по крайбрежната на някой от морските ни курорти? А почивка сред прохладата на планината?! А какво искам да направя аз това лято? Аз искам всичко.


 
 "Don't wanna wake up
One day wishing that we'd done more
I wanna live fast
Never look back, it's what we're here for
Don't wanna wake up
One day wondering
Where'd it all go"










Искам да ме болят устните от широки усмивки

Искам да посрещна изгрева и да изпратя залеза

Да посетя галерия и да чета хубави книги

Да отида на концерт и да си направя татуировка

Искам да правя само неща, които ми доставят удоволствие

Да направя поне две неща за пръв път

Да заговоря непознат 

Да имам в косата си онези вълни, които само морската вода може да създаде

Да усещам хладния бриз по кожата си, докато се разхождам привечер 
  


 

Едно нещо знам за това лято и то е, че ще бъде много различно от всяко едно, което съм имала до момента. Бях споменала, че смятам да пусна пост с планове за лятото... Е това няма да се случи, но съм тук, за да вкарам малко от духа на лятото в блога си!

Благодаря, че ме четете, 
до скоро!
*всички снимки са от pinterest

понеделник, 3 юли 2017 г.

My Month: June'17

Здравейте, 
Ето ме и мен след двуседмично затишие, но такава е ситуацията в момента. Доста неща се случиха за толкова кратко време, като очевидното е, че вече е юли. Пропуснах двата поста, които правя в края на всеки месец, лятото вече официално е тук, аз проспах july morning, а когато все пак се събудих бях в ужасно настроение и чак на път за работа се сетих: "Я, ама днес е първи юли!". Казах си: "Стегни се и не бъди подвластна на лошото настроение, нищо, че пропусна хубавия изгрев."

Затова и днес съм тук.
Ще ви споделя как мина моят юни, макар и с малко закъснение, а мнението ми за книгите, с които прекарах част от времето си, ще разберете в края на този месец, заедно в тези от юли.


Цитат на месеца:
"Вярвам, че всичко се случва с причина. Хората се променят и така се научаваш да израстваш. Нещата тръгват на зле и тогава започваш да ги цениш когато вървят добре... И ...  понякога добрите неща се разпадат, за да могат по - добри да се появят на тяхно място."
–Мерилин Монро

В началото на месеца, заедно с няколко приятели направихме изпращане на една от най-близките ми приятелки, която замина за лятото. Както всъщност и още няколко мои приятели. Тъкмо бяхме пътували от София, но се събрахме - говорихме, смяхме се, направихме и среднощна разходка, казвайки си чао за следващите няколко месеца.

Докато си бях вкъщи, ходих на театър веднъж. Същата вечер споделих със стари приятелки, на по чаша бяло вино и сладки приказки. Не се бяхме виждали от страшно много време и беше страхотно да прекарам малко време с тях. 

През този месец започнах и работа, с което до известна степен извинявам отсъствието си тук. Истината е, че малко надцених възможностите си. Да се подготвям за изпити, да ходя на работа, да подготвям документи тичайки от едно място на друго, междувременно да върша работата си свързана с практиката ми.. Тези неща, някак си не успяха да се съчетаят и с поддържането на блога. Скоро обаче всичко ще нареди и отново ще има някакъв график тук. 

Този месец беше и фестивалът, който кара столицата да си поеме свежа глътка въздух и изключително се радвам, че успях да го посетя. Много ме зарежда атмосферата на подобни мероприятия - много млади и жизнени хора събрани на едно място. Хора, които се радват на малките големи моменти, споделят прохладната вечер на някоя от полянките около катедралата, заедно с още десетки други, дошли да подишат, да чувстват... Да си отдъхнат от ежедневието.

И след един далеч не толкова приятен изпит и дълъг работен ден, в последните часове от юни с една приятелка се отправихме към Южния парк с цел да се разведрим малко, похапвайки сладолед, оглеждайки набързо павилионите подготвени по случай фестивала на здравето и най-вече слушайки приятна музика. Беше чудесен начин на да кажа чао на наситения юни с едни от любимите ми песни на Графа.

За юни мога да посоча като любим и един сериал -  How to get away with murder. Знаете, че не гледам много филми и сериали, но случайно попаднах на реклама на този, която успя да ме заинтригува и съответно си пуснах първия епизод и следващия и по-следващия... Ако си падате по криминални сериали и мистерии и случайно не сте попадали на този, непременно ви го препоръчвам. 


Песен на месеца:
 

Как мина Вашият месец?
Благодаря, че ме четете, 
до скоро!

петък, 16 юни 2017 г.

It's Friday...

Здравейте,
Може би сте забелязали, че последната седмица нямаше публикации в блога. Какво да ви кажа, целта на това местенце не е да събира информация само за пълнеж. Когато пиша нещо, го правя, защото имам желанието, вдъхновението, времето, за да го направя. И най-вече, защото имам какво да кажа. Миналата седмица някои от тези неща ми липсваха, съответно седмичните постове също. 

Сесията дойде и определено ми донесе известно количество стрес, но пък си взе от времето, което отделям на блога, а и като цяло желанието ми да прекарвам допълнителни часове пред лаптопа. Но и това ще мине и след месец отново се захващам с моето си местенце. За момента, обаче не мога да обещая кога и колко често ще има публикации.

Краят на семестъра, естествено оказа влияние и върху четенето на книги. Имам толкова други неща за четене, че не съм сигурна дали изобщо ще успея да прочета нещо този месец. Все пак съм започнала "Без милост" на Лесли Блейк. Трябва да призная, че имах големи очаквания. Анотацията и корицата ми въздействаха много, но за да бъда честна, до момента още не ме е впечатлила по никакъв начин. С други думи, дори съм малко разочарована. Вие чели ли сте я? А какво е Вашето мнение? 

Имате ли планове за лятото? Мен ме очакват няколко нови и вълнуващи неща, за които обаче се надявам да ви разкажа малко по-напред във времето. Въпреки това съм планирала един пост посветен на лятото и някои неща, които ми се иска да направя. Дали обаче ще имам времето да го завърша?! Ще видим. Много бих се радвала да разкажете какво искате Вие да направите през лято'17? Кои места искате да посетите? Промениха се доста неща от последната подобна публикация. А очевидното е, че времето вече е топло и подходящо за дълги разходки и разхлаждащи напитки, като и от двете се възползвам максимално. София е прекрасна точно в този момент, както и родния ми град между-другото. И макар да не съм почитателка на прекалено топлото време, то променя едно място толкова много. Вкарва малко повече живец, кара хората да си сложат пъстрите дрехи, да седят няколко часа на пейка в парка и да просто да си говорят... Детски смях и звук на плъзгащи се ролери, звън на бутилки, пеещи птици и жизнени хора.

До скоро
и благодаря, че четете!

сряда, 14 юни 2017 г.

Какво искам да прочета през втората половина на 2017-та

Здравейте,
Измина половината от тази година и аз съм тук, за да ви споделя част от списъка с книги, които искам да прочета през втората част на 2017-та. Някои от тях присъстваха в първия такъв списък през януари, но така и не стигнах до тях. Надявам се през втората половина на 2017-та да посегна и към тях.

  • "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули
    Напоследък навсякъде се говори за тази книга. Ако трябва да съм честна, дори не съм и чела резюмето, но имам голямото желание тя да е една от следващите книги, които ще прочета. Чувам само хубави неща за нея, а и вече съм чела книга на Кат Кроули и много ми допада стила и начина и на изразяване. Кара нещата да изглеждат толкова по-красиви. Именно затова и искам да се сдобия с нея в най-скоро време.
    Анотацияревю на "Graffiti Moon"

  • "Софийски магьосници" на Мартин Колев
    Подкрепяме българското. Истината е че доста време се чудех дали да си я взема, но в крайна сметка любопитството надделя. Все още не съм я започнала, но и това ще стане. Чувам различни мнения, които подхранват допълнително любопитството ми.

  • "Girl code" на Кара Алвил Лейва
    Това е една много нестандартна книга за мен. По принцип не е от четивата към които посягам, но ми се стори интересна. Засега обаче спокойно чака реда си в купчинката с непрочетени книги.

  • "Кукувица кука" на Георги Божинов
    Тази книга си взех някъде началото на годината. Започнала съм я, но ми върви малко бавно. Не защото не ми допада, просто така ми идва да я чета и за момента дори малко съм преустановила прочита ѝ, но съвсем скоро отново ще се захвана с нея.

  • "Писма от България" на Евгений Утин
    На тази книга попаднах съвсем случайно. Не мисля, че се нуждае от някакво допълнение, просто мисля, че би ми харесала и имам желанието да я прочета скоро. 

  • "Смъртни белези" на Вероника Рот
    Това е една от книгите, които присъстваха и в януарския пост, но както казах - мисля, че щом не съм посегнала към тях, не им е дошъл моментът. Надявам се това да се промени и тази книга на Рот да ми допадне колкото и предишната и поредица.

  • "Пасажер" на Алекс Бракен
    Още една, която търпеливо си чака реда.

  • "Веровещица" и "Ветровещ" на Сюзан Денард
    Това са едни от книгите, които имам най-голямо желание да прочета през остатъка от годината. До този момент обаче винаги изниква нещо и немога да се сдобия с тях. Чувам само хубави неща, но умишлено избягвам да чета каквито и да била ревюта. Възлагам им големи надежди и се надявам да ги оправдаят.

  •  "Двор от крила и разруха" на Сара Дж. Маас
    Тук има ли смисъл да се обяснявам. Не знам някой, който е чел книгите на Маас и не е искал веднага да се захване с продължението. И макар аз да харесвам повече другата и поредица, нямам търпение да се срещна отново и с героите от тази нейна поредица.

  • книга втора от "Гневът и зората" на Рене Ахдие
    Това е още едно продължение, което искам да притежавам. Първата книга беше толкова красива както като съдържание, така и като външност, затова след като я пуснат по книжарниците непременно ще се сдобия с нея.
    АнотацияРевю на "Гневът и зората"


    А Вие кои книги искате да прочетете през следващите месеци?
    До скоро, 
    Благодаря, че ме четете!

петък, 2 юни 2017 г.

My Month: May'17

Здравейте, 
Днес съм тук, за да споделя с Вас майските си любимци, свързани с емоции и преживявания. Май беше месец изпълнен с много дейности, приятни разходки и хубави емоции. Месец, в който изпробвах някои нови неща, загърбих други, дадох началото на края на семестъра и четох хубави книги.

Всъщност началото на месеца никак не беше цветущо, но към момента избягвам да мисля за тези дни и целенасочено ги пропускам поглеждайки към органайзера си. 

 

Цитат на месеца:
"There's nothing in the world that compares to the feel and smell of brand new rain."
–Жестока любов, Колийн Хувър
Пътуване
Към края на този, някак мъгляв, период се озовах на едно импулсивно пътуване до три приятни дестинации, а именно - зоокъта в Павликени, който ме зареди с толкова приятни и положителни емоции, язовира Ал. Стамболийски и каньона на р. Негованка, които пък ми помогнаха да се поотърся и да погледна нещата от хубавата страна. За тези места Ви говорих по-подробно тук.

"Нощ на литературата"
Няколко дни по-късно в София се проведе "Нощ на литературата". За пръв път се включвам в подобна инициатива и беше страшно вълнуващо и интересно. Много се забавлявахме, докато обикаляхме в търсене на следващата зала, в която ще ни чака поредния откъс от чуждестранна книга. Интересни бяха и местонахожденията на залите, защото позволяваха да видим части от атрактивни помещения и емблематични сгради. 

"Слава"
С колежка един понеделник спонтанно решихме да посетим "Дом на киното", в който се провежда София Филм Фест за учащи (мисля, че е всеки понеделник до края на месеца) и гледахме прожекция на "Слава". Аз останах изненадана, защото да си призная отидох с нагласата, че няма да ми допадне. Оказа се обаче точно обратното и филмът ми хареса. От друга страна и самата емоция ми допадна, защото цялата зала беше пълна с млади и видимо заинтересовани хора.

Един съботен ден
По-късно през месеца ходих на още една прожекция. Отново българска, но тъкмо започнала да се излъчва по кината, а именно "Бензин". И тук останах доста доволна, защото като се има предвид с колко бюджет разполага българското кино, филма беше доста добре направен и някак по-автентичен, защото не се прехласваш по невъзможно скъпите коли, нереални каскади и т.н. Актьорите бяха готини, играта също, като цяло интересен филм. След прожекцията се насочихме към едно много приятно и зареждащо паркче в Дружба, където хапнахме сладолед, по-късно си направихме и вечеря (също много вкусна), а времето беше повече от страхотно.

Пролетен панаир на книгата
Естествено, няма как да не отбележа и Пролетния панаир на книгата, който посетих още през първия му ден (рано-рано, понеже следобед пътувах към вкъщи). Много ми допадат тези мероприятия. Пълно е с хора, обединени от любовта към книгите, дали книжари, дали читатели или писатели и винаги можеш да намериш тема за разговор. '

А последната седмица е белязана с разработки за университета, много разходки под слънчевите лъчи, вкусна храна, студена бира и само хубави емоции. 


Песен на месеца:


Това беше моят месец, а какъв беше вашия?
До скоро, 
Благодаря, че ме четете!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...