вторник, 12 декември 2017 г.

Blogmas Day 12: Christmas movies

Здравейте, 
С настъпването на декември се опитвам да вкарам колкото може повече положителни емоции и коледен дух около себе си. Това е и единственото време, по което гледането на филми не ме отегчава и дори напротив, кара ме да се чувствам добре. Ето затова съм тук днес, за да ви покажа изготвения списък от коледни филми, които съм гледала, харесвам и ви препоръчвам и вие да погледнете, ако обичате тази част от празниците. Тук няма да видите "Сам вкъщи", "Елф" или "Договор за Дядо Коледа", защото всички сме ги гледали най-малко по веднъж. Мисля, обаче, че по нищо не отстъпват на гореспоменатите. Те са също толкова забавни, разпускащи, семейни и със коледен дъх.


 

 


Ще се видим утре!

понеделник, 11 декември 2017 г.

Blogmas Day 11: My December Playlist

Здравейте, 
Миналата година по това време ви споделих пост с любимите ми коледни песни, който може да видите тук. Затова тази година ще ви покажа песните, които по някакъв начин свързвам конкретно с този декември и ми напомнят на зимния сезон.

неделя, 10 декември 2017 г.

Blogmas Day 9&10


Окей, отново пропуснах ден от блогмас. Дано не ми става навик. Вчера се занимавах известно време с планирането на бъдещите постове и накрая какво се оказа, че ще пропусна дневния. Както и да е. Истината е и, че вчерашният ден не правих нищо особено интригуващо освен, че пекох коледни сладки. През другото време основно се размотавах из къщи, слушах музика и пих много чай. Така, че нищо не сте пропуснали, да знаете.
Днес от друга страна се занимавах с приготвянето на багажа си, тъй като към 14:30 отново се отправихме към София. Колкото и да харесвам столицата и цялата украса, точно този месец най-малко ми се иска да съм тук, но стискам зъби последна седмица и после ще се видим чак след нова година. Декември е време за уют. А уюта със сигурност не е стая в студентско общежитие и далеч от близките.  Пътуването насам (в момента пиша тези редове от леглото си в не толкова любимото си общежитие в иначе любимата ми София) беше приятно: имаше снежец, българска музика от 90-те, която ни кара да си спомняме детството и годините в училище и смях. Обожавам да се прибирам вечер към София. Гледката е един път (мога и друг не толкова цензуриран израз да използвам, какъвто използва едно от момчетата в колата, но не мисля, че е особено подходящо). Брутално красиво е просто и разбирате ли, затова си струва и пътуването в автобус и задръстванията и натъпканата до пръсване кола. Поне при мен е така. Знаете,ч е пейзажите са ми слабост и всички тези светлинки буквално ми стоплят сърцето. Направихме малка разходка из града, за да оставим останалите и после със съквартирантката ми минахме да направим седмичния пазар, след което се отправихме към нашия си блок. Не знам дали съм ви казвала какво премеждие си е да се добереш до стаята си с куфари и чанти. Такава комична гледка може да се срещне само в Студентски.
Добре, може би е време да ви кажа до утре понеже вече съм страшно изморена и може би го забелязвате по несвързаните ми приказни, но просто не ми се искаше да пропусна и днес. 
До утре.

петък, 8 декември 2017 г.

Blogmas Day 7 & 8: Още един дейли пост

Здравейте, 
Вчера нямаше пост и ако трябва да съм честна днес също за малко да няма, но си казах, че щом съм започнала това предизвикателство няма да се отказвам толкова лесно. Нормално е веднъж- два пъти да не успееш да смогнеш и времето да си изтече без да се усетиш. Важно е обаче да успееш да задържиш  мотивацията си.


 
Честит празник, студенти!
Сигурно се питате какво за бога правя на лаптопа в девет вечерта на студентския празник?! Ами, ето го отговора: Почивам си! Празнувах вчера или по-скоро посрещнах 8 декември. Затова днес пропускам цялата дандания като си релаксирам у дома, хапвам мандарини, направила съм си маска и светлинките правят коледни отблясъци около мен. И не мога да се оплача, никак даже. Вчера се прибрах заедно със съквартирантката ми (една от най-близките ми приятелки, май не съм го споменавала) и нейни колеги и вечерта излязохме на бар да пийнем някоя друга бира/ коктейл/ шот, имаше няколко игри на дартс, смях и трудно намиране на такси в кучия студ. 
По-рано през деня пък се бях разбрала с друга приятелка да се видим, понеже не можех да не отдам нужното на хубавото време. От тогава между впрочем е и снимката. Най-приказното местенце в целия град с най-красивата гледка, която за жалост аз не успях да уловя.
Днес от друга страна, след само три часа сън трябваше да се измъкна от леглото и да се отскоча до зъболекарката си, като дори не успях да пия кафе. Времето обаче отново беше прекрасно така, че не мога да се оплача. После и до училище отидох да се видя с бившата класна. И беше супер странно. Не съм влизала в гимназията от около година и днес си ходя по коридорите, чувам шумовете, прехвърлям спомени и забелязвам и най-малката промяна. Я виж ти, тук има пейка, там пък кошчетата за боклук са сменени, а бившата ми класна стая е обърната на обратно, в различен цвят и изглежда някак по-малка. И си мисля колко хубаво ми е било по тези оранжеви коридори и как ми се иска отново да стъпвам по тях и да слушам глъчката от учениците наоколо. Но и в същото време осъзнавам, че моето място вече не е там и е някак неестествено към този момент и като човека, който съм сега да се мотая из тези стаи. И става още по-странно и носталгично.
Сега обаче мисля да приключвам...
До утре!

сряда, 6 декември 2017 г.

Blogmas 6: Daily

Здравейте,
Първо честит имен ден на всички празнуващи!

Започвам с това, че май съм забравила как се води блог. Трябва да призная, че ми е трудно да пиша, да си събирам мислите и изпод пръстите ми да излезе нещо прилично. Опитвам се, както се и вижда от предишните дни, но нещо не е съвсем наред, нещо ми липсва и се опитвам да го открия. А правенето на дейли пост пък съвсем ми е чуждо. Помня, че едни от първите ми постове бяха на подобна тематика и бях доста многословна (мисля, че вече не можете да ги видите). Но сега сякаш филтрирам повече информацията, която споделям. Не съм сигурна какво би ви било интересно да четете, все пак в момента ежедневието ми не е чак толкова вълнуващо. Основно ходя на университет, пия кафе и се разхождам из центъра.

Снощи си легнах късно, което доведе до това сутринта изобщо да не ми се иска да напускам топлите си завивки. Времето също беше на моя страна - едно такова мрачно, приспивно, студено, зимно утро. Днес една  от най-близките ми приятелки обаче има празник, затова бързо скокнах да се приготвя за срещата, която си бяхме уговорили. И познайте, понеже и двете сме от обяд на лекции се разбрахме за 09:15 и да ходим да закусваме някъде. Хванахме си автобуса и се насочихме към центъра. Избрахме си Jimmy's, което е близо до СУ и страшно много харесвам. Не бях ходила там от няколко месеца и си припомних, колко приятна ми е обстановката. А сладоледа е страхотен! Взехме си по порция гофрети със сладолед ( какво здравословна закуска, нали?!) и кафе и си приказвахме. Персонала наоколо украсяваше за Коледа, отсреща през Докторската градина преминават бързащи, здраво увили се хора, заради студа, а ние вътре си говорим за книгите, които ще си вземем от панаира следващата седмица, за университета, за приближаващите празници... 
После се разходихме из Заимов и се разделихме, всяка към лекциите си... Не съм ви споделяла нищо за лекциите си тази година, а той семестъра почти си мина. Трябва да призная, че повечето наистина са ми интересни и ходя с удоволствие в повечето случаи. Както и да е, за това може би ще ви разкажа малко повече друг път. 
Към четири приключих и се насочих обратно към вкъщи, минах да си взема нещо за хапване и ето ме от няколко часа съм се кротнала на леглото и грам не ми се мърда. 
Май това ще е за днес, 
до утре!

вторник, 5 декември 2017 г.

Blogmas 5: Christmas Inspiration

Здравейте приятели,
Днес съм тук, за да пръсна малко коледен дух из блога с вдъхновение от Pinterest. От около месец редовно си разглеждам коледни и зимни снимки там, като тук съм подбрала тези, които са едни от любимите ми. 
Заедно с това искам да ви попитам какво е Коледа за Вас? За мен е чисто и просто уют. Време, в което си позволявам да не правя нищо и просто да се наслаждавам на момента. Това не е особено привично за мен и ако следите блога от известно време трябва да го знаете. Обичам да съм ангажирана, да прескачам от едно място на друго. Просто не ме свърта на едно място. И по този повод тази сутрин една от съквартирантките ми, тъкмо разбуждайки се, ме попита на къде съм тръгнала пак, нали имам лекции  чак от два. Всъщност днес имах причина да изляза по-рано е и тя е, че време за коледни подаръци. Така де, малко сняг няма да ме барикадира вкъщи. Вие започнахте ли вече? След това се срещнах с колежка и преди лекции си намерихме едно топло кафене на Графа за чаша виенско кафе. Ние сме вътре, говорим си, усмихваме се сред коледната украса, а навън прехвърчат заблудени снежинки и е просто магия. Преди няколко години не оценявах атмосферата, която се появява през декември. Но вече не е така. Декември е топла прегръдка. Чашата кафе, която претопляш до обяд, защото забравяш за нея. Играта на пламъка. Последният лист от календара. Спомени от последните единайсет месеца. Най-топлият и най-студеният месец. Очакване. Блясък в очите, по улиците. Усмивки и зачервени бузки. Танц на снежинки. Декември е вкъщи.

понеделник, 4 декември 2017 г.

Blogmas 4: Мъфини

Здравейте приятели, 
Днес е ден за печене или поне в последствие се оказа такъв. Вече съм ви споменавала, че обичам да готвя (или поне да се опитвам). Не твърдя, че съм добра в това, но в повечето случаи резултатът е приличен и вкусен. А самият процес ми действа релаксиращо и приятно, та когато имам възможност използвам кухнята. Днес, в момент на отегчителност, реших да се поразровя и хладилника и шкафовете в кухнята и да спретна нещо със наличностите от тях. Така се родиха и шоколадовите мъфини с боровинково сладко и орехи, които туко що сложих във фурната. Ще ви пакажа крайният резултат. Обещавам! 
Ето я и бързата рецепта, като стойностите са ориентировъчни, защото най-често правя нещата на око:
  • ок. 140 гр. разтопено масло 
  • ок. 200гр. захар
  • 3бр. яйца
  • ок. 200 гр. кисело мляко
  • 3-4 с.л. прясно мляко
  • ок. 300 гр. брашно
  •  ок. 40 гр. какао
  • бакпулвер
  • ванилов екстракт
  • сладко от боровинки
  • натрошени орехи
 Не мисля, че е кой знае колко сложно да се приготвят мъфини, но все пак ще дам някои указания. Първо смесвате захарта и маслото, прибавяте към тях яйцата, киселото и прясното мляко. Разбърквате добре и постепенно прибавяте останалите сухи съставки и ванилията. Последно добавяте и орехите и сместа е готова за разпределяне по формичките. Пълните 2/3-ти от тях слагате малко сладко и го покривате с още малко от сместа. Печете в предварително загрята на 160 градуса, фурна. Проверявате дали са готови като ги пронизвате с клечка, която при ваденето трябва да се отдели лесно.
И сме готови! 
До скоро

неделя, 3 декември 2017 г.

Blogmas 3: Movies & Books


Здравейте приятели,
Вчера най-накрая успях да изгледам последните два епизода от втория сезон на The Shannara Chronicles и трябва да призная, че не бяха никак зле. Последната серия завърши с обещание за нов сезон и много се надявам той наистина да се заснеме. Ако още не сте гледали последния епизод не четете следващото изречение...Има нещо обаче, което малко не дразни и то е, че избиват главните герои и на тяхно място поставят други. Като цяло харесвам сериала и ви препоръчвам да го погледнете, ако харесвате фентъзи жанра. Сюжетната линия върви динамично, без прекалено драма и любов макар да присъстват, не те са в основата на всичко. Харесвам актьорския състав и играта, а и самата история, също. Това ме подсеща, че всъщност сериала е по книгите на Тери Брукс, които съвсем скоро ще погледна.
Като цяло вчерашният ден беше за завършване на разни неща, както се и случи с  "Розата и камата" на Рене Анхие. Няма да и правя ревю, затова ще си кажа мнението тук. Признавам, че чаках книгата доста време и това до някаква степен завиши очакванията ми за нея, които в последствие се оказаха не дотам оправдани. Спокойно мога да заявя, че 2/3 от книгата не бяха така завладяващия дух и емоции, колкото се бях надявала и по спомен открих сред страниците на "Гневът и зората". Имах чувството, че през това време почти нищо не става, с изключение на това, че Шахризад уж тайно се измъква от лагера няколко пъти посред нощ, но накрая се оказва, че и това всъщност не е толкова тайно. Интересни ми бяха срещите ѝ по време на тези измъквания, обаче. Оказах се доста по заинтригувана от сестра ѝ, Ирса и Рахим, приятелят на Тарик и наистина се надявах да разбера малко повече за тях. Последната третина от историята обаче ми даде точно това, което исках и само заради това и дадох 4, а не по-малко звезди в goodreads. Имаше емоции, динамика, стратегия. Просто имаше развитие и това е, което търсех през цялото време. Не мога да кажа, че краят беше особено неочакван, но въпреки това смятам, че беше съвсем удовлетворяващ. Все пак по мое мнение беше една идея по-слаба от първата книга.
Сега съм в чуденка, кое да е следващото заглавие, към което да посегна!
Благодаря ви и до утре!

събота, 2 декември 2017 г.

Blogmas 2: Get to know this blogger better

Здравейте, 
Във втория ден от Blogmas искам да споделя с Вас още една малка част от себе си, а именно още няколко факта за мен, които може би не знаете. Не отдавна Ева от Stormy Garden  направи този таг и ми се прииска аз също да го направя така, че here we go...


10 факта за мен
Не обичам, когато ме наричат с цялото ми име. Имам чувството, че ми се карат или просто ми звучи неодобрително.
Затова пък близките ми се обръщат към мен с Гуги, Гуго, Джи и Гери, като първите две от изброените също не са ми сред любимите...
Смятам се за относително организиран и подреден човек, което значи, че ако съм в неведение започвам да се изнервям.
Проверявам пощата си няколко пъти на ден. На повечето хора, които не са я отваряли с месеци може да им звучи малко налудничаво, но съм си такава.
Като типичен стрелец съм изключително непостоянна и бързо се отегчавам.
Никога не съм се боядисвала/къносвала/правила кичури, въпреки, че няколко пъти съм го обмисляла.
Предпочитам, когато подарявам подарък на някого, човекът да прочете посланието към него, когато е сам. Същото се отнася и когато аз получавам. Някак го приемам по-лично. 
Не обичам да говоря за себе си, така че този пост ми е малко труден за писане.
Обичам обаче да изслушвам хората, добър слушател съм и ако мога помагам със съвет.
Не гледам много филми, но реша ли да го направя обичам да са динамични - екшъни, криминални... и с танци..

Опиши един от страховете си
Страх ме е от неизвестното и от това дали ще открия моето си нещо, което да ме прави щастлива.

Пет неща, които би казала на 16-годишното си Аз, ако можеше
Училището не е всичко. Когато излезеш от там, на никой не му пука на колко си или колко си имал на теста по физика в 9 клас.
Наслаждавай се на всеки един момент в гимназията, защото много ще ти липсва тази атмосфера.
Бъди по-смела и решителна. Заявявай това, което искаш и се бори за него.
Не се отказвай преди още да започнала.
Насочи силите си в това, което наистина ти харесва. Старай се. Пробвай нови неща и открий своите сред тях.

Пет неща, които те правят истински щастлива сега
Лампичките, които осветяват стаята. Толкова е магично.
Коледната чаша, която си взех съвсем наскоро и напитката вътре.
Декември. Сериозно, никога не съм си мислила, че някога ще обикна сезона, в който съм родена. Но ми доставя такъв невъобразим уют и щастие.
Няколко песни, за които ще разберете по-нататък.
 
Кое е най-трудното нещо, което някога си преживявала?
Преди година и половина трябваше да преведа в действие последствията, които водят началото си от едно от най-важните решения в живота ми. И едновременно периода от тогава до сега е и най-хубавият и най-плашещият за мен. Преместването ми, в София се оказа най-трудното нещо, до този момент, което бях правила. Шока от новото място, в комбинация с това, че нито университета, нито специалността, нито хората се оказаха това, което очаквах дори ме наведоха на мисли дали е съм сгрешила. Дали не трябва да се откажа, но... Всичко с причина, нали така... Трябва да търсим позитивното в цялата картина, колкото и малко да е то.

Каква е мечтаната ти работа и защо? 
Не знам! И до скоро това ме плашеше... Добре де, още ме плаши, но след няколко дни ще навърша двайсет. Все още ми е позволено да съм объркана в това да не съм сигурна какво искам да правя до края на живота си, нали? Знам само, че не искам още щом отворя очи сутрин да си мисля как не искам да ставам от леглото, защото трябва да ходя на работа. Искам да правя нещо, което да ме удовлетворява, да ми носи удоволствие и да ме обогатява.

Ако можеше да бъдеш животно, какво щеше да си и защо? 
Вълк. Защо обаче ще запазя за себе си.
 
Кое е нещото, в което ти се иска да беше по-добра?
В първоначалния контакт с нови хора и в презентирането пред публика. И при двете преживявам адски стрес. Трудно ми е да се отпусна и да бъда себе си. 
 
Ако можеше да имаш една супер сила, каква щеше да бъде тя и какво би направила с нея първо?
Знаете ли, съвсем наскоро си  говорихме затова с две приятелки... От малка винаги съм искала да мога да чета мисли. Иска ми се да знам какво мислят хората наистина, не да се нагаждат спрямо ситуацията или как им е най-изгодно. 

Топ пет хобита
да изследвам нови, непознати и вече познати места
да пия хубаво капучино в малко кафене/пекарна
писането в блога
четенето 
да готвя (доколкото мога)
 
Коя популярна представа хората възприемат погрешно?
Стремежа към богатство и власт носи щастие и удовлетворение. Има доста примери как това не е така, но често сме склонни да извръщаме поглед, заслепени от собствения си стремеж.

Кое е нещото, което хората възприемат най-грешно за теб?
Че съм твърде неемоционална. Всъщност е точно обратното - доста съм емоционална, просто обикновено не го показвам пред хорат
а.

петък, 1 декември 2017 г.

Blogmas: Ден първи



Здравейте приятели, 
Декември е! И всъщност е време да ви разкрия нещо, което си мисля от известно време, а то е, че и тази година мисля да направя Blogmas. Това решение взех поради няколко причини едната, от които е, че искам да върна живота на това местенце. Както сте забелязали от известно време поради една или друга причина блога остава на заден план и ми се иска чрез тези ежедневни постове да върна блога към живот, да дам воля на вдъхновението си, да стимулирам творчеството и любовта към писането!
Така, че официално слагам началото на Blogmas и в този блог! 

Прикачената снимка е от едно от любимите ми местенца напоследък. Вчера заедно с една от колежките ми отново отидохме там преди лекции. Поговорихме си по женски, пихме капучино и се почерпихме със страхотните кроасани с шоколад, които се предлагат. Обожавам малки, кокетни заведения като цяло и тази пекарна е точна такава.   

Имате ли някакви планове за месеца и зимата като цяло? Аз съм си изготвила цял списък, който може би ще споделя в бъдещи постове. Едно от нещата в него беше да отида на театър поне веднъж този сезон. И това се случи именно вчера. Страхотен начин да завършиш месеца. Имах билет за постановката "Две големи американски комедии" - Олд Сейбрук и Последният страстен любовник в Театър София, който до сега не бях посещавала. Така, че вчера към шест си тръгнах от университета, срещнах се със съквартирантките си и заедно се насочихме към парка Заимов. Трябва да призная, че имах известни резерви дали ще ми допадне, но останах впечатлена и определено в приповдигнато настроение. Видях в програмата, че през декември също ще се играе, така че ви препоръчвам да отидете, ако искате да се посмеете малко.

Как сте вие? Моля всеки, който има блог и е решил да прави Blogmas да ми остави линкче в коментарите. Имам голямо желание да следя подобни постове.
Благодаря ви и до скоро!

вторник, 21 ноември 2017 г.

Daily: Все още съм тук

 Едно от любимите ми места напоследък...                                      снимка: Заглавията на София
Здравейте приятели,
Мина доста време, нали? Май имах нужда от това. Да събера мислите си. Да си дам почивка за известно време. Да намеря себе си и вдъхновението си. Желанието да се завърна тук! Понякога воденето на блог се оказва прекалено натоварващо и това могат да го усетят само хората, които се занимават с подобна дейност. В повечето случаи дадено нещо ни изглежда лесно отстрани, но когато човек се захване с него се оказва, че не е точно така. Все още не съм се отказала и много ми се иска това да си остане така, но да видим... Нищо не е константно, всичко подлежи на промяна.

Как сте Вие? Аз съм си вкъщи за няколко дни - при семейството си, при близките... и при леглото ми... Навън вали, чувам как капчиците се удрят по асфалта, аз съм вътре сгушена в топлите завивки, лампичките светят покрай мен, а на бюрото отсреща играе пламъчето на свещ, от която се носи аромат на карамел и захар.... Вече ме е обхванала коледната вълна. Не точно онази еуфоричност, в която да ми се иска да посипя къщата с коледни играчки, да украсявам елхи и да се наливам с горещ шоколад, но емоцията тук. Не, че не си закачих вече коледните лампички над леглото, но засега е само това. Гледат ми се коледни филми, пекат ми се сладкиши, разхожда ми се из украсения град, който се превръща в малка приказка, слушат ми се коледни песни и търся онзи уют, който само месец декември може да донесе. 
Отделям време на стотиците клипчета в youtube, които съм добавила в плейлиста за по-късно, както и на The Shannara Chronicles, за който разбрах съвсем скоро и съвсем случайно, че има втори сезон. И да си призная честно, не знам какво мисля за него. Хем ми е хубаво, че направиха продължение, но и не съм съвсем доволна. Все пак успя да ми задържи интереса, което си е похвално, защото за последните две години съм гледала Teen wolf, Хавай 5-0 и повторения на F.r.i.e.nd.s. с интерес, а не просто за фон. Вие гледате ли сериала и какво е мнението ви за него? 



Мисля, планирам, премислям и си поставям цели, които не знам дали скоро ще изпълня... Общо взето това правя последните дни, като включим и няколкото срещи с приятели. Бях ви обещала, че ще видите снимки от последните ми пътувания, както и месечни любимци... Е не знам дали това ще се случи! Ще видим...
До скоро

неделя, 5 ноември 2017 г.

To Read List

Здравейте, 
Остават по-малко от два месеца до края на годината, а аз си съставям ориентировъчен списък с книгите, които искам да прочета до тогава. Казвам ориентировъчен, защото знаете как е със списъците и плановете - често се променят. Всъщност този пост е и един вид нови книжни покупки, защото повечето заглавия са именно такива.  А какво искате да прочетете Вие, преди да свърши 2017 година?

  • "Чест" на Джей Кроуновър
    Това е книгата, която чета в момента. Още едно от онези междинни, ненатоварващи четива, които четеш заради самото четене. Не очакваш много от сюжета и точно това е приятното. Анотация: тук.
  • "Любов под прикритие" на Джули Джеймс
    С нея се сдобих, топла-топла от печатницата. Това беше една от книгите, с които се сдобих покрай последното намаление на ozone.bg. Щом видях, че става дума за ФБР, веднага я добавих в кошницата. Силно се надявам да оправдае очакванията ми, макар и да имам известни резерви по отношение на автора.

  • "Розата и камата" на Рене Анхие
    Тази книга чакам от около година и отново незабавно се сдобих с нея малко след излизането ѝ. Нямам търпение отново да се срещна с Шази и Хадид и да разбера края на историята им. А корицата отново е просто прекрасна.
  • "Girl online: Във фокуса на обектива" на Зоуи Съг
    Това беше спонтанна покупка, заедно с останалите от озон. Случайно видях, че е излязла още една част от книгите на Зоуи Съг и от подбуди присъщи на книголюбителите, просто исках да си допълня колекцията, а и съм любопитна, дали ще ми допадне повече от предишната.

  • "Човекът сянка" на Коуди Макфейдън
    Беше в последния списък, който направих, но виждате, че отново е тук. Мисля, че книгите си идват с момента, а на тази още не и е дошло времето. Въпреки това смятам, че ще ми бъде интересна и имам големи очаквания към нея.
  • "Софийски магьосници" на Мартин Колев
    Тази книга е една не толкова скорошна покупка, но както и при горната мисля, че още не и е дошъл момента. Бях заинтригувана от заглавието и обещанието за интересно фентъзи, развиващо се на територията на страната, но да видим.

  • "Кукувица кука" на Георги Божинов
    Това е сборник с разкази, за който съм чувала само хубави думи. Аз обаче имам проблем и съм забила някъде по средата от лятото насам. И преди съм споменавала, че не се разбирам много с разказите, винаги ми вървят страшно бавно. Но не съм се отказала и дори има няколко в този сборник, които доста харесвам.
  • "101 отбивки" и "101 нови отбивки" на Иван Михалев и Елина Цанкова
    И последните две четива, но не на последно място са тези две красотички, създадени по-скоро да подразнят любопитството на пътешествениците по душа, да обиколят местата из страната, които все още не са. Попрехвърляла съм ги няколко пъти и мога да кажа, че снимките са прекрасни, а информацията поднесена достъпно и интересно.
Цифром и словом, девет книги! Да видим дали ще се справя. Пожелайте ми успех и не забравяйте - четенето е за удоволствие, не за гонене на бройки!

Благодаря, че ме четете и до скоро!

петък, 3 ноември 2017 г.

Прочетено през септември и октомври

Здравейте, 
Днес ще ви говоря за книгите, които прочетох през последните два месеца. Трябва обаче да призная, че не са никак много - само три. Две от тях бяха от списъка с книги, които исках да прочета през есента, така че все пак е нещо.


  • "Girl code" на Кара Алвил Лейба (goodreads: 3/5) беше особена книга, която ми отне страшно много време. Четох я доста бавно, което отделям на това, че не всичко от написаното ми беше интересно. Някои части откровено ми бяха леко скучни, но за това пък и някои ме увличаха до степен да забравя, че се намирам в автобуса, например. Интересно е и оформлението ѝ - съставена е от съвети, интервюта с успели жени и места, които самия читател да попълни и да се замисли над прочетеното. В последно време книги на подобна тематика ме грабват и със сигурност бих посегнала и на друга подобна. 

  • "Ветровещ" на Сюзан Денърд (goodreads: 4,5/5), също четох доста бавно, но тук просто нямах нужното време. Книгата е интересна, колкото и предшественицата си, но ако трябва да съм честна, се надявах да има нещо повече. Действието отново е супер динамично, повечето от героите лично на мен са ми интересни, особено двата главни мъжки персонажа. Тук героите се откъсват от познатото, от близките си и до един се сблъскват с несигурност и препятствия, трябва да се борят и да намерят силата, която не знаят, че притежават. Някак всички преминават през едно и също, по различен начин и откриват една друга част от себе си.
 
  • "Хулиган 57" на Пенелъпи Дъглас (goodreads: 3/5) е последната книга, която прочетох за тези два месеца. Тя е от онези разпускащи четива, в които просто се впускаш и забравяш за малко ежедневието. Не се впрягаш особено в сюжета - историята на популярното момиче, което всъщност е нещастно, лошото момче с мрачно минало, последната им година в гимназията и пътя им един към друг. Забавни моменти, тинейджърски драми и любовна история.

Това беше от мен за днес, приятели.
До скоро и благодаря, че продължавате да ме четете!

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Таг | I ❤ Autumn

Здравейте,
След две седмици почивка, отново съм тук, за да внеса още малко есенно настроение в блога. Този таг видях в блоговете на две от любимите ми блогърки - Мария от BeGlamorous и Мери от Berry's place. Приканвам ви да отговорите и вие на въпросите - дали като коментар под публикацията или във личния ви блог (в този случай непременно ми оставете линк, за да погледна 😉).

1. Кое е нещото, което символизира началото на есента за теб?
15 септември. Винаги съм свързвала тази дата с края на лятото. След това вече осезаемо започвам да забелязвам, че деня намалява, нощите стават по-хладни, а и учениците отново нарамват раниците си и тръгват към училище. 

2. Кое е любимото ти място през есента?
Парковете с много дървета. Килимчетата в топли цветове, образувани от падащите листа са ми любими и само като ги гледам ме сгряват. Също и малките уютни сладкарнички, където може да седнеш както с приятели, така и сам. С чаша чай и канелени сладки, хубава книга и маса до прозореца, за да се наблюдаваш последните топли лъчи и преминаващите хора.
Публикация, споделена от Гергана Николова (@night.grr) на


3. Есента е времето на свещите. Кой е любимият ти аромат?
Канела! А много есенни аромати са ми и тези на печена тиква и кестени. Обожавам разхождайки се из София да усетя аромата на печени кестени по улиците. Няма по-есенно усещане за мен от това. 

4. Коя е любимата ти есенна напитка?
Чая, но аз чай си пия и през другите сезони. 

5. Пухкави чорапки?
По-скоро пантофки или онези пухкавите ботушки за вкъщи. Дори в момента съм с едни такива. 

6. Сезонът на тиквата е все пак. Коя е любимата ти тиквена храна/напитка?
Обожавам мириса на тиква! Но не и вкуса ѝ. По никакъв начин така, че нямам любима храна. Затова пък кексовете са част от моята есен. Дори в момента един се пече - с какао, орехи и канела!

Публикация, споделена от Гергана Николова (@night.grr) на
 
7. Кое е нещото, което очакваш с най-голямо нетърпение през есента?
Пуловерите, шаловете и ботите! Разходките под последните топли слънчеви лъчи. Есенния дъжд и заобикалянето на локвите. Усещането да се мушна под топлото одеяло. И бруталните залези, когато небето гори!

Има доста постове, които чакат да бъдат написани, така че останете на линия. Прочетено за месеца и любимците ще бъдат слети за септември и октомври, очакват ви и няколко публикации свързани с пътувания и книги :). 
Благодаря, че ме четете.
До скоро!

понеделник, 2 октомври 2017 г.

AutumnIspo

Здравейте,
днес съм тук тъжно помахвайки на вече отминалото лято и опитвайки се със следващите редове да си докарам хубави емоции и очаквания за есента. И преди съм споменавала, че есента е много специална за мен. Обожавам цветовете, мирисът ѝ, есенният дъжд и цялостното усещане и атмосфера, които ми доставя този сезон. Тази година обаче преминаването от един сезон в друг отново е свързано с доста промени около мен и все още се опитвам да свикна, затова и ми е толкова трудно да пусна лятото да си отиде.

"Не можеш да сбъркаш звуците на приближаващата есен: шумоленето на хрупкави листа по асфалта и плясъка на крилете на ято птици, отлитащи на юг"
- Хал Борланд

https://www.pinterest.com/pin/331647960051238040/


Какво да гледате през октомври?
Смятам, че есента е идеалното време да се разположите на дивана с чаша чай и пуканки, да се завиете с одеалце и да се отдадете на разпускащи моменти в компанията на някой филм. Ако още не сте го направили, непременно ви препоръчвам да изгледате последните излезли епизоди на любимия си сериал. В моя случай това бяха последните три финални епизода на Teen wolf. Идеално се върза с периода, в който се намирам и макар да ми беше неприятно, че свърши, финалът беше задоволителен. Случи се така, че гледах няколко филма на Hallmark и се оказа, че много ми допаднаха. Затова ви ги препоръчвам, ако си падате по романтични и забавни филми тези ще ви допаднат.

Какви четива ви предлагам за есенните месеци? И какво ще прочета аз?
Съвсем наскоро пуснах ревю (тук) на "Игра на омраза" и ви казвам това, защото смятам, че ако харесвате романтичния жанр непременно ви препоръчвам да прочетете тази книга през есенните месеци. Изключително забавна и сладка, а авторката има много приятен стил на писане. Ако пък харесвате книги от типа за самоусъвършенстване или личностно израстване ви препоръчвам "#Шефката" на София Амарусо или "Girl code". Като аз самата в момента приключвам последната. Определям ги като интересни за себе си и вдъхновяващи до известна степен, но не мога да кажа, че ще ги прочетете и хоп - вече сте бизнес дами. Тоест, ако се интересувате от различната гледна точка на хората, да ще ви харесат, ако търсите нещо повече обаче - едва ли.
Какво смятам аз да прочета през идните седмици? "Човекът сянка" на Коуди Макфейдън е единият ми избор. Не посягам често към трилъри, но забелязах, че ми грабват вниманието и са ми интересни. Корицата на този ме грабна, информацията на гръбчето също, така че да видим... Следващата книга е "Ветровещ" на Сюзан Денърд. И преди съм споменавала, че първата книга ми допадна и нямам търпение да прочета и следващата. Ако скоро излезе втората част на "Гневът и зората" на Рене Анхие със сигурност и тя ще бъде прибавена към списъка.

Какво ми носи есенен дух?
Черното кожено яке. Новичките лоуфъри, с които е сдобих съвсем скоро. Кафе от Starbucks. Шала, който си взех от вкъщи последния път като се прибрах. Тъмните лакове за нокти, които така обожавам. Романтичните филми. Парата, която се издига от чашата чай в ръцете ми. И парка пред Народния театър... Нямам представа защо, но винаги когато съм там си мисля за есента. Може би тогава най ми е на сърце как изглежда... А на Вас, какво ви носи есенен дух?

Какво да правите през октомври?
Ходете на кино, разхождайте се в приказните паркове, върху килима от листа, четете книги, пътувайте преди да е станало прекалено студено, за да ни се излиза от вкъщи, увийте се в топъл шал и отидете да си вземете кафе от близкото заведение. Усмихнете се на непознат и се радвайте на всяка една минута, защото тя никога няма да се повтори.

Споделям от част моя есенен плейлист:




П.П. - имах идея да направя лични снимки, но в момента няма нито възможността да го направя. Смятам обаче, съм избрала много красив кадър от есен в Ню Йорк.

Благодаря, че ме четете!

Ревю: "Игра на омраза" на Сали Торн

  • Автор: Сали Торн
  • Издателство: Ибис
  • Брой страници: 344
  • Оценка в Goodreads: 5/5 
    "Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.

    Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.
    И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…"


Мисля, че тази книга би се харесала и на хора, които не са големи почитатели на романтичния жанр. Написана е по толкова забавен и увлекателен начин, че малко се изненадах когато открих, че това е дебютният роман на Сали Торн. Поднесена ни така, историята изобилства от хапливи, забавни и откровено комични ситуации между героите, с което непременно печели читателите. Чела съм не малко подобни романи, но спокойно мога да кажа, че "Игра на омраза"изпъква сред останалите.

Това е една забавна и симпатична любовна история, която доставя огромно удоволствие, докато се чете, заради неангажиращия и разпускащ стил на авторката. Финалът, от друга страна, е толкова очарователен, че ще ви сгрее сърцето щом затворите и последната страница.

“When you get so little of someone, you take what you can get.”

Последните четива, към които се насочвам, без конкретно да подбирам, все са свързани с книгите. В предишното ревю ви говорих за антикварна книжарница, а тук става въпрос за сливане на две издателства - коренно различни едно от друго. Както и хората, работещи в тях. Всъщност това е и основната сюжетна линия. Проблемът се изразява в това, че както шефовете едвам се понасят, така и работещите не могат да пренебрегнат различията си. Трябва да загърбят томахавката и да работят заедно. 
Така се срещаме с Луси и Джош, главни асистенти на шефовете и коренно различни едни от друг. Ежедневието им е изпълнено със съревнования, спречквания, сарказъм и взиране един в друг, чакайки някой от двамата да сгреши. Кой първи ще се предаде? 

Луси е винаги усмихната, лъчезарна и харесвана от всички. Фирмата, в която е работила преди сливането отговаря точно на нейната идентичност - придържаща се към автентичност и книгоиздаването в традиционния му и най-емоционален вид. Джош е пълна противоположност - винаги костюмиран, подреден до педантичност, в такава степен, че има риза в различен нюанс за всеки ден от седмицата. Той е момче на цифрите, на точността, винаги сериозен и уравновесен. Образът му е малка загадка както за читателя, така и за Лусинда. 

"Shyness takes so many different forms. Some people are shy and soft. Some, shy and hard. Or in Josh’s case, shy, and wrapped in military-grade armor."

Затова и е толкова интересно да се проследяват ситуациите между тях, когато са принудени да споделят един офис.Истината обаче е, че има и още неща, които правят романа интересен. Показват ни, че не винаги може да бъде угодено на всеки. Че понякога трябва да смъкнем стените, с които сме се обградили и да си живеем живота.

Макар и роман от романтичния жанр мога да кажа, че поне според мен не беше прекалено сладникав в това отношение. Аз съм читател, който обича да има елемент на романтика, но не и когато всичко се върти около нея. Точно затова и ми допадна идеята за издателствата, бизнеса и семейните отношения на героите.Определено прехвърли неколкократно очакванията ми и с удоволствие бих чела и друга книга на авторката.

сряда, 27 септември 2017 г.

Ревю: "Думи в тъмносиньо" на Кат Кроули

  • Автор: Кат Кроули
  • Издателство: Orange books
  • Брой страници: 340
  • Оценка в Goodreads: 5/5
Това е любовна история.

Историята на една книжарница, където читателите оставят писма до непознати, до любимите си хора, до поети, между страниците на книгите.

Това е историята на Хенри и Рейчъл, които някога са били най-добри приятели. В последната нощ преди да се премести в друг град, когато всички отбелязват "краят на света" , Рейчъл прави нещо, което слага край на отношенията им.

Сега тя се връща и започва работа в книжарницата, докато събира парченцата от разбитото си сърце след смъртта на брат си. Но една част от нея вярва, че бъдещето ѝ е скрито някъде между книгите и любимите ѝ хора, изпълнено с тъмносини думи на надежда и спокойствие. 



Това е втората книга на авторката, която чета и отново се убедих колко красиво пише тя. Някак успява да предаде на думите си различно звучене и усещане, усилвайки ги неколкократно. Изразява се по особено запленяващ начин и може би това е най-силното нещо, с което книгата ме спечели.

 “Sometimes, the end begins.”

"Думи в тъмно-синьо" е история за загубата и преодоляването. За преоткриването и за намирането на себе си. История за това как да изскочим от пропастта и отново да се върнем към живота. Книгата има онзи сладко-горчив вкус, който те кара безкрайно да обичаш героите, да страдаш заедно с тях и да се питаш защо са избрали да постъпят по този начин. Кара те да се замислиш за малките неща, и че не всичко е в големите цели. Припомня ти, че важно е семейството, приятелите, да си доволен от това, което те заобикаля и да правиш това, което обичаш. Не сюжетната линия е толкова специална тук, колкото самия начин, по който ти е поднесено всичко. С доза сладост и щипка сол, с финес и любов към писането и книгите. И точно с това авторката успява да ни докосне - с красотата на думите си.

Освен за отношенията между хората, това е книга и за отношението на хората към книгите. Тук авторката ни представя една интересна антикварна книжарница със секция, в която можеш да оставиш бележка в някоя от книгите - до познат, който знаеш, че обича дадената книга, или до напълно непознат, решил да посегне точно към този екземпляр. Просто да споделиш нещо с някого чрез любовта си към книгите. Интересно е да прочетеш писмата, които хората са оставили. Смятам, че добавя повече чувство и обвързаност към цялостната картина и интригува, като ни кара да се обвържем и с останалите персонажи. По този начин не се акцентира само на главните герои и разказва няколко истории за живота на няколко поколения.

Ще ви излъжа, ако кажа, че сюжета или края бяха по някакъв начин неочаквани за мен. Достатъчно подобни книги съм чела, за да ми е ясно какво ще се случи още на 50-тата страница... Важното тук обаче е, че въпреки това книгата успя да ме докосне, да задържи интереса ми и да ме развълнува. За мен авторката си е свършила чудесно работата.

Книга за любовта към книгите, за приятелството и за болката от загубата, за завръщането - към себе си и към близките си. Книга най-вече за силата и красотата на думите. Типичен young-adult роман, но и не съвсем. Има нещо повече в него от просто поредната любовна история на двама младежи на прага да станат възрастни. Има малко повече емоция и вдъхновение. Има нишки, които бавно започват да подръпват мислите ти в различни посоки и ни карат да се задълбочим. Авторката успя да ме омагьоса със стила си и да ме накара да прочета книгата на един дъх. Вълнуващ и затрогващ роман, който непременно ще остави онова странно чувство на задоволство и празнота в стомаха, когато затворите и последната страница. 

 "...and before you say it words do matter. They're not pointless. If they were pointless then they couldn't start revolutions and they wouldn't change history and they wouldn't be the things that you think about every night before you go to sleep. If they were just words we wouldn't listen to songs, we wouldn't beg to be read to when we're kids. If they were just words, then they'd have no meaning and stories wouldn't have been around since before humans could write. We wouldn't have learned to write. If they were just words then people wouldn't fall in love because of them, feel bad because of them, ache because of them, stop aching because of them, have sex, quite a lot of the time, because of them.” 

До скоро, 
Благодаря, че ме четете! 

понеделник, 25 септември 2017 г.

Есен

Здравейте,
Отново се изгубих за кратко, но сега отново съм тук... Както и есента. Обичам този сезон. Наистина. Тази година обаче изпращам горещото лято с носталгия и нежелание. Причината за това е, че то отлетя сякаш само за миг. Изниза се между пръстите ми, между работата, между курсовата и пътуванията и сякаш не го усетих. Не пропиляно, просто отлетяло с бърза скорост.

tumblr.

И неусетно е вече краят на септември. Сутрин е хладно, вечер си е направо студено, мръква се рано и едва си набавям някой друг слънчев лъч през почивката. София отново е пълна, новата година в университета приближава все повече. Разминавам се с деца нарамили раничките си, с тинейджъри побутващи се, обсъждайки нещо. Чакам до жената с жълтото палто на светофара, а с мъжа с куфарчето на отсрещния тротоар тръгваме едновременно.

Есен - златна. 
Чаша горещ шоколад.
 Крака обвити в дебели чорапки, качени на подлакътника на фотьойла. 
Шал в черно и кафяво. 
Боти и кожено яке.
 Нокти в бордо, устни в тъмна малина. 
Канелени сладкиши. 
Аромат на печена тиква. 
Шумоленето на листата под стъпките ти. 
Септември.

Време на промяна, на завръщане, време, в което природата окапва и заспива, а ние се връщаме в големите градове, за да се приближим още малко до желаната цел... Или пък сме си били там и сме се наслаждавали на лятото в градска среда... Сменяме посоката, затваряме страницата, забравяме, отваряме нова... На чисто. 

Беше хубаво лято! Дано и есента бъде такава.

До скоро,
Благодаря, че ме четете!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...