петък, 16 юни 2017 г.

It's Friday...

Здравейте,
Може би сте забелязали, че последната седмица нямаше публикации в блога. Какво да ви кажа, целта на това местенце не е да събира информация само за пълнеж. Когато пиша нещо, го правя, защото имам желанието, вдъхновението, времето, за да го направя. И най-вече, защото имам какво да кажа. Миналата седмица някои от тези неща ми липсваха, съответно седмичните постове също. 

Сесията дойде и определено ми донесе известно количество стрес, но пък си взе от времето, което отделям на блога, а и като цяло желанието ми да прекарвам допълнителни часове пред лаптопа. Но и това ще мине и след месец отново се захващам с моето си местенце. За момента, обаче не мога да обещая кога и колко често ще има публикации.

Краят на семестъра, естествено оказа влияние и върху четенето на книги. Имам толкова други неща за четене, че не съм сигурна дали изобщо ще успея да прочета нещо този месец. Все пак съм започнала "Без милост" на Лесли Блейк. Трябва да призная, че имах големи очаквания. Анотацията и корицата ми въздействаха много, но за да бъда честна, до момента още не ме е впечатлила по никакъв начин. С други думи, дори съм малко разочарована. Вие чели ли сте я? А какво е Вашето мнение? 

Имате ли планове за лятото? Мен ме очакват няколко нови и вълнуващи неща, за които обаче се надявам да ви разкажа малко по-напред във времето. Въпреки това съм планирала един пост посветен на лятото и някои неща, които ми се иска да направя. Дали обаче ще имам времето да го завърша?! Ще видим. Много бих се радвала да разкажете какво искате Вие да направите през лято'17? Кои места искате да посетите? Промениха се доста неща от последната подобна публикация. А очевидното е, че времето вече е топло и подходящо за дълги разходки и разхлаждащи напитки, като и от двете се възползвам максимално. София е прекрасна точно в този момент, както и родния ми град между-другото. И макар да не съм почитателка на прекалено топлото време, то променя едно място толкова много. Вкарва малко повече живец, кара хората да си сложат пъстрите дрехи, да седят няколко часа на пейка в парка и да просто да си говорят... Детски смях и звук на плъзгащи се ролери, звън на бутилки, пеещи птици и жизнени хора.

До скоро
и благодаря, че четете!

сряда, 14 юни 2017 г.

Какво искам да прочета през втората половина на 2017-та

Здравейте,
Измина половината от тази година и аз съм тук, за да ви споделя част от списъка с книги, които искам да прочета през втората част на 2017-та. Някои от тях присъстваха в първия такъв списък през януари, но така и не стигнах до тях. Надявам се през втората половина на 2017-та да посегна и към тях.

  • "Думи в тъмно-синьо" на Кат Кроули
    Напоследък навсякъде се говори за тази книга. Ако трябва да съм честна, дори не съм и чела резюмето, но имам голямото желание тя да е една от следващите книги, които ще прочета. Чувам само хубави неща за нея, а и вече съм чела книга на Кат Кроули и много ми допада стила и начина и на изразяване. Кара нещата да изглеждат толкова по-красиви. Именно затова и искам да се сдобия с нея в най-скоро време.
    Анотацияревю на "Graffiti Moon"

  • "Софийски магьосници" на Мартин Колев
    Подкрепяме българското. Истината е че доста време се чудех дали да си я взема, но в крайна сметка любопитството надделя. Все още не съм я започнала, но и това ще стане. Чувам различни мнения, които подхранват допълнително любопитството ми.

  • "Girl code" на Кара Алвил Лейва
    Това е една много нестандартна книга за мен. По принцип не е от четивата към които посягам, но ми се стори интересна. Засега обаче спокойно чака реда си в купчинката с непрочетени книги.

  • "Кукувица кука" на Георги Божинов
    Тази книга си взех някъде началото на годината. Започнала съм я, но ми върви малко бавно. Не защото не ми допада, просто така ми идва да я чета и за момента дори малко съм преустановила прочита ѝ, но съвсем скоро отново ще се захвана с нея.

  • "Писма от България" на Евгений Утин
    На тази книга попаднах съвсем случайно. Не мисля, че се нуждае от някакво допълнение, просто мисля, че би ми харесала и имам желанието да я прочета скоро. 

  • "Смъртни белези" на Вероника Рот
    Това е една от книгите, които присъстваха и в януарския пост, но както казах - мисля, че щом не съм посегнала към тях, не им е дошъл моментът. Надявам се това да се промени и тази книга на Рот да ми допадне колкото и предишната и поредица.

  • "Пасажер" на Алекс Бракен
    Още една, която търпеливо си чака реда.

  • "Веровещица" и "Ветровещ" на Сюзан Денард
    Това са едни от книгите, които имам най-голямо желание да прочета през остатъка от годината. До този момент обаче винаги изниква нещо и немога да се сдобия с тях. Чувам само хубави неща, но умишлено избягвам да чета каквито и да била ревюта. Възлагам им големи надежди и се надявам да ги оправдаят.

  •  "Двор от крила и разруха" на Сара Дж. Маас
    Тук има ли смисъл да се обяснявам. Не знам някой, който е чел книгите на Маас и не е искал веднага да се захване с продължението. И макар аз да харесвам повече другата и поредица, нямам търпение да се срещна отново и с героите от тази нейна поредица.

  • книга втора от "Гневът и зората" на Рене Ахдие
    Това е още едно продължение, което искам да притежавам. Първата книга беше толкова красива както като съдържание, така и като външност, затова след като я пуснат по книжарниците непременно ще се сдобия с нея.
    АнотацияРевю на "Гневът и зората"


    А Вие кои книги искате да прочетете през следващите месеци?
    До скоро, 
    Благодаря, че ме четете!

петък, 2 юни 2017 г.

Monthly Favorites: May'17

Здравейте, 
Днес съм тук, за да споделя с Вас майските си любимци, свързани с емоции и преживявания. Май беше месец изпълнен с много дейности, приятни разходки и хубави емоции. Месец, в който изпробвах някои нови неща, загърбих други, дадох началото на края на семестъра и четох хубави книги.

Всъщност началото на месеца никак не беше цветущо, но към момента избягвам да мисля за тези дни и целенасочено ги пропускам поглеждайки към органайзера си. 

 

Цитат на месеца:
"There's nothing in the world that compares to the feel and smell of brand new rain."
–Жестока любов, Колийн Хувър
Пътуване
Към края на този, някак мъгляв, период се озовах на едно импулсивно пътуване до три приятни дестинации, а именно - зоокъта в Павликени, който ме зареди с толкова приятни и положителни емоции, язовира Ал. Стамболийски и каньона на р. Негованка, които пък ми помогнаха да се поотърся и да погледна нещата от хубавата страна. За тези места Ви говорих по-подробно тук.

"Нощ на литературата"
Няколко дни по-късно в София се проведе "Нощ на литературата". За пръв път се включвам в подобна инициатива и беше страшно вълнуващо и интересно. Много се забавлявахме, докато обикаляхме в търсене на следващата зала, в която ще ни чака поредния откъс от чуждестранна книга. Интересни бяха и местонахожденията на залите, защото позволяваха да видим части от атрактивни помещения и емблематични сгради. 

"Слава"
С колежка един понеделник спонтанно решихме да посетим "Дом на киното", в който се провежда София Филм Фест за учащи (мисля, че е всеки понеделник до края на месеца) и гледахме прожекция на "Слава". Аз останах изненадана, защото да си призная отидох с нагласата, че няма да ми допадне. Оказа се обаче точно обратното и филмът ми хареса. От друга страна и самата емоция ми допадна, защото цялата зала беше пълна с млади и видимо заинтересовани хора.

Един съботен ден
По-късно през месеца ходих на още една прожекция. Отново българска, но тъкмо започнала да се излъчва по кината, а именно "Бензин". И тук останах доста доволна, защото като се има предвид с колко бюджет разполага българското кино, филма беше доста добре направен и някак по-автентичен, защото не се прехласваш по невъзможно скъпите коли, нереални каскади и т.н. Актьорите бяха готини, играта също, като цяло интересен филм. След прожекцията се насочихме към едно много приятно и зареждащо паркче в Дружба, където хапнахме сладолед, по-късно си направихме и вечеря (също много вкусна), а времето беше повече от страхотно.

Пролетен панаир на книгата
Естествено, няма как да не отбележа и Пролетния панаир на книгата, който посетих още през първия му ден (рано-рано, понеже следобед пътувах към вкъщи). Много ми допадат тези мероприятия. Пълно е с хора, обединени от любовта към книгите, дали книжари, дали читатели или писатели и винаги можеш да намериш тема за разговор. '

А последната седмица е белязана с разработки за университета, много разходки под слънчевите лъчи, вкусна храна, студена бира и само хубави емоции. 


Песен на месеца:


Това беше моят месец, а какъв беше вашия?
До скоро, 
Благодаря, че ме четете!


сряда, 31 май 2017 г.

Прочетено за месеца

Здравейте,
Изниза се и този месец, сесията наближава, а аз имам толкова много неща за финализиране свързани с университета, че само като си спомня и ми прималява. Въпреки това обаче, ето ме тук, всячески опитваща се да забрави за малко ежедневните терзания и да се отдаде на любимото си местенце, което ми носи спокойствие.

Днес ще си говорим за прочетените от мен книги през вече изминалия месец. През май прочетох цели шест книги, което не ми се е случвало от доста време и когато отворих goodreads да проверя какво съм прочела от началото на месеца, много се изненадах. Ревюта на книгите ще намерите до заглавията. А ето и кои са книгите:

  • "Жестока любов" на Колийн Хувър - ревю
    Започнах месеца с една много обичана от мен книга. Препрочитам я и емоцията си е все същата. Героите са интересни и добре изградени, несъвършени и точно там им е чарът. Красива и тъжна история, която непременно ще докосва любителите на жанра и не само тях. И най-отличителното за авторката - емоциите, които влага в книгите си.Обожавам творчеството на авторката и горещо препоръчвам всичко нейно.
  • "Да имитираш съвършенство" на Ребека Филипс -ревю
    Беше приятна книга, но не бих казала невероятна. Имах известни проблеми с героите и развитието на историята, но бих казала, че я препоръчвам за леко, ейтака между по-натоварващите четива.
  • "Империя на Бури" на Сара Дж. Маас- ревю
    Брутална! Във всяко едно отношение. Сара Маас надминава себе си с всяка следваща книга и не знам как ще изтрая цяла година, за да разбера как ще завърши тази история. Обожавам стила на авторката, света, който е изградила, героите, които създава... Всичко е толкова добре подбрано. И колкото и да ми говорят, как "Дворовете" са по-добри, аз си държа на "Стъкленият трон". Със сигурност препоръчвам.
  • "Спасяването на Франческа" на Мелина Маркета
    Отново едно приятно четиво, което бих определила като подходящо за лежерен уикенд. Мен обаче не ме докосна по никакъв начин. Не мога да кажа, че има нещо в нея, което не ми харесва, просто ми се видя някак безлична и поне аз не успях да се свържа с героите.
  • "Кралска клетка" на Виктория Айвярд
    Тук съм малко разочарована. Някак очаквах повече като развитие, а през повечето време действието беше много мудно. Имаше доста описания, които по-принцип не са ми проблем, но тук не ми допадна особено. И все пак това не повлия на скоростта, с която "изядох" книгата. Два дни- толкова ми бяха необходими да завърша "Кралска клетка" и беше приятна, но не и невероятна. Все още се колебая дали да и правя ревю, затова тук спирам.
  • " Момчетата Винсънт" на Аби Глайнс
    Понякога посягам към подобни заглавия, търсейки разсейване, но не и особено оригинален сюжет или герои. И ако трябва да съм честна, точно това и получих- приятна леко банална, на моменти дори плоска история, която все пак успява да задържи достатъчно интереса ти, че да стигнеш и до последната глава. Главната героиня откровено ме дразнеше с глупавите си решения, за момчетата се отнася същото. Толкова вглъбени в себе си и желанията си, че не осъзнават какви глупости правят. Цялата история е толкова мелодраматична, че не съм сигурна дали може да бъде повече от това. Мисля обаче, че просто имам проблем със стила и начина, по който авторката избира да развие историята и героите в книгите си, защото и при "Твърде далеч" беше същото.

    Такъв беше моят книжен месец. А какъв беше Вашият?
    До скоро.
    Благодаря, че ме четете.

събота, 27 май 2017 г.

One of my days: Каньон, язовир и зоопарк

 

Здравейте, 
Тази седмица постът ще е само един и при това малко закъснял, но се надявам да допринесе за един по-приятен уикенд, макар неприятното време, което го съпътства.

Днес съм тук, за да ви покажа малко снимки от  последното си бързо пътуване до Каньона на река Негованка, язовир "Александър Стамболийски" и зоологическата градина в Павликени. Каньона и град Павликени вече съм посещавала, преди около три години и вече знаех какво да очаквам. Това, което ме впечатли беше посещението на язовира.


В този мрачен съботен ден бяхме решили да се качим в колата и да си направим кратка разходка въпреки, че времето беше също толкова приятно, колкото го виждам и в момента, когато погледна през прозореца🌂. Но мисля, че това до някаква степен направи целия ден по-приятен.

Стигаме до язовира, минавайки по тесни пътчета, прилични на зелени тунели, защото са обгърнати от свежите, все още влажни клони на дърветата от двете страни на пътя. Над него са надвесени смръщени облаци, които всеки момент ще се изсипят върху нас, но това не е важно. Вече свикнах с липсата на чадър, когато ми потрябва и спокойно продължавам да съзерцавам красотата на заобикалящото ме. Песъчливата почва потъва под стъпките ми, а аз се усещам като в плаващи пясъци, но и това не ме спира. Защото това място е отделено от останалия свят, спокойно от неговите проблеми и дребни нужди като чадъри.

"Александър Стамболиски" е построен през 1954г,  и е първият голям намиращ се на територията на страната.


Язовирната стена на "Ал. Стамболийски"

Язовирната стена на "Ал. Стамболисйки"

Стената на "Александър Стамболийски"

Следващата точка от списъка е да се насочим към Павликени и да посетим зоологическата градина.  Времето вече е започнало да се поизясня, дъждовните облаци се раздигнат, позволявайки ни да се разходим спокойно из паркчето.

зоокът, гр. Павликени


Както и първият път, когато посетих мястото останах очарована от идеята. Входа е свободен, като посетителите могат да оставят дарения за животните и развитието на градината. Животинките, които живеят там са най-различни видове и изглеждат така сякаш наистина се полагат грижи за тях, които може само да ме радва.

зоокът, гр. Павликени

зоокът, гр. Павликени

Всичко изглежда добре поддържано, животните нахранени, пази се чистота. Като цяло съм изненадана, как това място продължава да съществува и да изглежда добре благодарение само на даренията, които оставят посетителите и добрите намерения на граждани на Павликени. Но е факт, че мястото е много приятно и се надявам да си остане такова.

зоокът, гр. Павликени

зоокът, гр. Павликени

зоокът, гр. Павликени

зоокът, гр. Павликени

Последната наша спирка за този ден е каньонът, който се намира близо до село Емен. Както ви казах още в началото, и преди съм посещавала това място. Тогава обаче още не правех такъв тип постове в блога, затова и чак сега ви го представям.

Каньонът на р. Негованка, с. Емен

Местенцето е много спокойно, преливащо от зеленина и положителен заряд. В подножието на скалите се намира и пещера, която е дом на много видове прилепи. Този път обаче, вече притискани от времето решихме, че няма да минаваме през нея. Има и водопад наблизо, който обаче и двата пъти нямахме късмета да видим по едни или други причини. Третия път може и да успеем 🍀

Каньонът на р. Негованка, с. Емен

Спомням си, че първия път, когато посетихме мястото, стигането до там се оказа доста трудна задача. Сега обаче доста лесно намерихме отбивката с малката пътечка встрани от пътя, която обаче не е тази, която ни отвежда към красивите гледки от снимките. Правилната се намира няколко метра по-нагоре, в горичката.

Каньонът на р. Негованка, с. Емен

Каньонът на р. Негованка, с. Емен

Долу малката рекичка лъкатуши през прохода си в отвесните скали, докато горе ентусиастите решили да направят маршрута, се дивят на гледките и качват малко нивата на адреналина си, показвайки се лееко през ръбовете.

Каньонът на р. Негованка, с. Емен

А ние се отправяме обратно към вкъщи, заредени от прекрасната природа...

До скоро.
Благодаря, че ме четете!

петък, 19 май 2017 г.

Ревю: "Империя на бури" на Сара Дж. Маас

  • Автор: Сара Дж. Маас
  • Издателство: Егмонт
  • Брой страници: 760
  • Оценка в Goodreads: 5/5

    Ревюто съдържа спойлери от книгите предшестващи "Империя на Бу! Ревюта на тях ще намерите в края на поста!

    "Кръв ще се лее.
    Мечти ще бъдат разбити.
    Армия трябва да се надигне.

    Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.


    Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение."

 “The world will be saved and remade by the dreamers.”

Сара Дж. Маас има способността да ти изтръгне сърцето с последните страници на книгите си. Цяла една книга е градила герои, характери, връзки... Изготвяла е планове и кроежи, докато в последните петдесет страници прави брутален обрат, разкъсва всичко и оставя само пепел след себе си. Съкрушени герои, разбити мечти и лъч надежда в стиснати ръце и кръстосани погледи.

В творчеството и най-много ме впечатлява, способността ѝ да разкаже живота на толкова много герои и да ги вплете в едно. Да ни предостави възможността да опознаем всеки от тях, да го обикнем, да проследим мислите и копнежите му. И накрая да ни накара да искаме да изгорим книгата, защото е прегазила да краен предел героите си. 
Конкретно в тази пета книга от поредицата, авторката ни предлага толкова много различни гледни точки, което да си призная на мен за пръв път ми се случва. Да проследя толкова много животи на веднъж. Да видя през толкова очи една и съща ситуация, как разсъждават, какво изпитват... Брутално е, в добрия смисъл на думата. И мисля, че е адски трудно за писане. Но със сигурност е много интересно.

"Империя на бури" е книгата, в която всичко излиза наяве. В нея се крият отговори, чиито въпроси си задаваме още от първата книга, разказват се истории, случили се преди хиляда години и се разкриват тайни, способни да променят животи. Книгата преплита минало и настояще, сблъсква бурни характери, които са способни да изпепелят света... Или да го възродят отново.

 “It is not such a hard thing, is it - to die for your friends.”

Тук героите ни най-накрая се събират. Всички, за които четем по отделно в предишните книги най-после са заедно - ръсещи саркастични коментари, заяждащи се един с друг и каращи се от време на време, но заедно и в името на общата им кауза. Само Каол ми липсваше, но предполагам в следващата книга отново ще се появи. И това, че всички те бяха на едно място може би ми достави най-голямо удоволствие. Именно заради гореизброеното, както и заради връзките, които най-после започват да се задълбочават.

В книгата има малко повече еротични моменти, отколкото сме свикнали да срещаме в тази поредица на авторката. Аз лично повече ги свързвам с Дворовете, но предполагам е съвсем в реда на нещата да надгражда в творчеството си умело боравейки с различни елементи. И всички, дори и най-малките жестове бяха описани изключително емоционално. Наситено и жадно, лъхащи от страниците.

Героите ни са по-различни от последната ни среща. Елин се учи да разчита на друг освен на себе си, да се доверява на свитата си и любимия ѝ елфически принц. Загърбила и забравила е онова момиче с влечение към рокли и книги и се е превърнала в кралицата, от която Терасен, а и цяла Ерилея се нуждае. И е готова на всичко за свободата им.
 “Aelin Galathynius, Queen of Terrasen, knew the time would soon come to prove just how much she'd bleed for Erilea.
 
Роуан вече не е мрачния самотен принц, с който се запознахме в предишните книги. Позволява си да изпита щастието, макар и за кратко. Заедно с това обаче успява да брани кралицата си и приятелите си. Свиреп, сдържан и могъщ, но изскочил от мрачната си бездна.

“I'd walk into the burning heart of hell itself to find you.”

Тук виждаме един различен Дориан. Малко възмъжал, малко по-хладнокръвен и жесток, но все пак умело боравещ с момчешкия си чар. Готов да се бори за народа си, за желанията си и сигурен, че никога повече няма да се моли на никого. Променен от това, на което беше подложен заради това, което беше принуден да прави. 

Може би само Едоин и Лизандра са си все същите, но затова пък техните истории биват разгърнати по-широко. Запознаваме се по-детайлно с характерите и миналото им, разбираме през какво са преминали и на какво са способни. И макар трудностите, пред които са изправени успяват да бъдат себе си. Той - пускащ неуместни коментари, закачлив и флиртуващ, но и Вълкът на Севера, суровият генерал, който винаги е готов за битка. Лизандра от друга страна, успява да потуши бурите навреме, да спаси не малко пъти приятелите си и да бъде невероятна приятелка. И двата персонажа имат много да извървят, да се преборят както с миналото, така и с настоящето си преди да си позволят щастие, но междувременно продължават да бранят кралицата и кралството си.

Манон също претърпява коренна промяна, която започна още при "Кралица на сенките". Тя се превърна в изключително интересен за мен персонаж още тогава, докато в третата книга с досада четях главите ѝ. Това доказва каква голяма метаморфоза претърпяват героите на Сара Маас. Тук, Водачката на Крилото разбира дълбоко пазени тайни, които променят всичко за нея. Позволява си да чувства, да открие, че въпреки жестокостта, течаща във вените ѝ, има сърце и съвест и е готова да се бори за своите. На всяка цена. 

В книгата отново се срещаме с Елида Локан, с Лоркан, Пумата и Вълкът на Доранел, опознавайки ги по-добре и виждайки ги в друга светлина. Запознаваме се и с още толкова много нови герои, страшно много.

“Because destroying a symbol can break the spirits of men as much as bloodshed.”

За мен нямаше скучна страница или слабо изграден герой. Определено оправда всичките ми очаквания, та дори и ги надхвърли. Това е от онези книги, които съжалявам, че съм прочела толкова бързо, защото имам нужда да прекарам още време с героите. Но е невъзможно да определиш темпото, с което четеш, защото историята задълбава ли, задълбава,  а действието е една вихрушка, която те впримчва в себе си, докато накрая не те изхвърли опустошен и празен от загубата. Но и с горчива удовлетвореност, защото си имал шанса да се впуснеш в приключението с героите.

Авторката не спира да изненадва... С посоката, в която тръгва историята, с епичните битки, в които се спускат героите, с новите, които се появяват. Няма да се уморя да чета книгите ѝ, да опознавам героите ѝ и да ги обиквам. Не знам само как ще изчакам цяла година, преди последната от поредицата да излезе. Повечето, които са се хвърлили в световете на Маас харесват повече втората ѝ поредица, но не и аз. "Стъкленият трон" и до момента си остава по-близо до сърцето ми въпреки, че обожавам и двете. Героите от Ерилея  усещам някак по-близки и вълнуващи. И нямам търпение отново да се срещна с Елин, Роуан, Едион, Дориан, Манон, Лизандра и всички други, които се сблъскаха с кралицата на Терасен.

“Nameless is my price.”


Това е продължението на една епична история. Това е началото на края на историята за Селена Сардотиен кралица на асасините и Елин Галантиус наследницата на Терасен. Книга изпълнена с емоции и брутални обрати. Пропита с толкова чувства, невероятни герои, тъмнина и мистерии, че ще ви се завие свят. И както казвам за всяка една книга, до момента тази е най-добрата, а авторката успява всеки път да надхвърли себе си и да ни изненада още повече. 



Какво е вашето мнение за книгата?
До скоро!

сряда, 17 май 2017 г.

Поглед в козметичната ми чантичка

Здравейте,
ако сте от по-старите читатели на блога, навярно си спомняте, че от време на време пусках публикация на козметична тематика. И понеже от доста време не съм го правила реших да ви споделя какво се намира в козметичното ми несесерче напоследък или към какво посягам, когато искам да си сложа нещо повече от спирала и фиксатор за вежди😉.


Започваме с основата, която е Maybelline Fit me! Matte+Poreless Fondation в комбинация със така любимия ми течен камуфлаж Liquid Camouflage на Catrice. Що се отнася до фон дьо тена, една ли има някой, който се интересува от козметика и да не е чул за него в последния месец и половина. Рекламата му наистина беше мащабна. Моето мнение за него е, че е не лош продукт, но не е и нещо невероятно. Покритието му е средно, което на мен ми е перфектно, защото не искам да изглежда неестествено. Финишът му при мен си остава матов през цялото време, но имайте предвид, че кожата ми е чувствителна и комбинирана. Единственото, което не ми се нрави е, че се оксидира малко и макар след поставяне върху лицето цветът да ми пасва идеално, на по-късен етап леко потъмнява. Тук се намесва и коректорът, който балансира цветовете на лицето и го кара да изглежда добре. И преди съм споменавала този продукт. Харесвам го, цветът ми пасва, и кара погледа ми да изглежда малко по-свеж.

 

Преминаваме към руж и контура, които са съответно на Catrice и Essence. Ружа е много ненатрапчив и приятен цвят, който да върне руменината на лицето, а цветът е 020 Rose Royce. Ако трябва да съм честна не прибягвам често към руж, но в последно време, ако реша да го направя посягам към този. Контурът от друга страна не пропускам. Най-вероятно тази сянка 05 my favorite tauping от лимитирана колекция на марката вече сте виждали, но истината е, че много я харесвам и продължавам да си я използвам за тази цел.

И преминавам към зоната на очите. Гелът за вежди на Catrice винаги е бил верният ми другар в оформянето на веждите и щом усетя, че свършва се запасявам с нова опаковка. Относно спиралата, в момента използвам новата The Falsies Push Up Angel на Maybelline. Доста съм доволна от нея, но само при условие, че съм нанесла два слоя и старателно съм си играла да разделя миглите. Определено има интересна четчица, която придава хубав ефект на миглите.

И понеже в последно време съм поизоставила сенките за очи, защото ми харесва по-изчистения вид на лицето с подчертани мигли, преминавам направо към червилата. В последно време използвам две в сравнително неутрални цветове. Едното е матово и с розов подтон от матовата серия на Aura,  а другото е от новата серия на Essence, Mark с оранжевеещ подтон. Харесват ми, защото и двете са комфортни на устните, относително трайни и световете определено ми пасват за този период от годината.


Какво се намира във вашата козметична чантичка, напоследък?
Благодаря, че ме четете.
До скоро!

петък, 12 май 2017 г.

One of my days: Карандила



Здравейте,
днес съм тук, за да ви покажа малко снимки от последното си пътуване до околностите на Сливен, а именно местността Карандила, намираща се в природния парк "Сините камъни".




Обожавам да се озова сред природата, да ме заобикалят само тревички, храстчета и скали. Да вдишвам чистия въздух, освобождавайки се от всякакви мисли. Загубвайки се сред природата да се усещам свободна.




Пътят с кола от Сливен отнема около 25-30 минути. Плавно изкачване до най-високите части, където чувството е сякаш се намираш на граница, разделяща страната ни на две. Трябва да призная, че пътните табели не ни помогнаха особено да стигнем крайната си точка, но пък ние не се притеснявахме от това къде ще пристигнем. Все пак бяхме тръгнали на разходка.








Последните снимки са направени близо до телевизионната кула извисяваща се над града, а гледката е спираща дъха. Едно малко желязно мостче, което аз гледах с особено недоверие през цялото време, отвежда любителите на високите гледки към края на скалата. И ето, че се извисяваш над града. Дишаш и се радваш, че си минал по скърцащия мост. Защото гледката е невероятна.







А къде пътувахте Вие за последно?

сряда, 10 май 2017 г.

Ревю: "Да имитираш съвършенство" на Ребека Филипс

  • Издателство: Пан
  • Автор: Ребека Филипс
  • Брой страници: 298
  • Оценка в Goodreads: 3/5
 "Лекси Шоу е съвършеното момиче. Тя е красива, умна и секси. Тя е приятелка с най-популярните момичета в училище. Никой обаче не трябва да научава за другата страна на живота й. А там има много самота, затова в началото на последната година, тя прелъстява Тайлър Флин – лошото момче на гимназията. В тяхната тайна връзка има три основни правила:
1.Двамата да не си говорят в училище.
2.Никой да не разбере за връзката им.
3.Тайлър да не се интересува от нейната неразкрита любов.
Защото Лекси е тайно влюбена в Бен – целеустремен, порядъчен и харесван от всички, просто съвършеното момче.Но колко време Лекси ще издържи да живее в два паралелни свята и да запази своите тайни?Докога ще успява да имитира съвършенство?"

"Да имитираш съвършенство" е книга, която разказва за това колко сложно е да си тинейджър. Всички терзания, любовни перипетии и желанието да си нещо друго, които родителите не разбират. Напомняне на възрастните, че и те някога са били объркани тинейджъри.

Авторката с размах ни вкарва в живота на Лесли Шоу, която е последна година в гимназията.  Тя е умна, красива и перфектна... Или поне се опитва да бъде такава, докато не осъзнава, че е съвършено несъвършена и това е напълно в реда на нещата. Защото съвършени хора няма! И колкото и  някой да се стреми към подобен образ, в действителност, той никога не е такъв.

 “There were two sides to everything and everyone, and somewhere in the middle was the truth.”

Харесах книгата, защото представя един несъвършен образ. Лесли е момиче, което се опитва да поддържа един съвършен и коренно различен образ от това, което крие под маската си. И на всяка цена се опитва да предотврати истината да излезе наяве.

Лесли живее с майка си, масажистка и потенциална алкохоличка със склонност да се забърква с неудачници. Не помни баща си, от който са избягали преди тринайсет години. А в къщата отсреща живее най-добрия и приятел, Нолан, където тя винаги отива, когато иска да избяга от проблемите с майка си. Лесли обаче държи в тайна, не само семейството си от групичката си популярни и перфектни приятели от училище. Тя крие и че е тайно влюбена в един от тях, Бен- златното момче на гимназията. Крие и аферата си с другата крайност - лошото момче на гимназията - Тайлър.

“Sometimes you get an image of someone stuck in your head and then you can't let go of it even after they show you they've changed. All you can see is that one side of them.” 

Интересно ми беше да чета за двете лица на главната героиня. Доброто и лошото момиче. Слънце и окосена трева или свеж полъх през нощта.  Лунички и чуплива коса или макиаж и прилежна прическа. И объркването. Онова объркване, което всеки тинейджър изпитва. Нуждата от внимание, нуждата да знаеш, че на някой, някъде му пука за теб.

Прочетох я за по-малко от двайсет и четири часа, което е показателно, че се чете страшно бързо и леко. Авторката има приятен стил на писане, изказа (в повечето случи) също ми допадна и без никакви съмнения бих определила книгата на Ребека Филипс като лежерна и подходяща за следобед прекаран в компанията на топла напитка на бивана вкъщи. 

"Да имитираш съвършенство" е книга, която откровено разказва историята на едно объркано момиче. История за трудностите на порастването и силата, от която се нуждаем, за да бъдем себе си. Училищни драми, семейни проблеми, тайни афери и златни момчета - все неща, с които се сблъсква нашата главна героиня. Лесли Шоу е обикновена тинейджърка, която се опитва да се впише и да спечели най-харесваното момче в гимназията си, но заедно с това има да преодолее още много.. Ако харесвате тийн романи, непременно ви препоръчвам този.

петък, 5 май 2017 г.

Ревю: "Жестока любов" на Колийн Хувър

Преди да започна с ревюто си, искам да вметна нещо. Напълно ми е ясно, че към този момент книгата вече има прекалено много и то все положителни отзиви в блогпространството. По тази причина доста време се колебаех дали да го публикувам, дали да изчакам по-напред във времето, дали пък изобщо да не правя нищо. В крайна сметка последните варианти отпаднаха, защото истината е, че книгата е специална за мен и искам да има нейно си място някъде в моя блог!



  • Автор: Колийн Хувър
  • Издателство: Ибис
  • Брой страници: 288
  • Оценка в Goodreads: 5/5

"Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
 

Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:

1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.
 


И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…"
 
Преди година за пръв път прочетох Ugly love на Колийн Хувър и още тогава тя намери специално място в сърцето ми.

Не за пръв път го казвам, но Колийн Хувър с творчеството си успява да докосне читателя, да влезне под кожата му, загнездвайки историите и героите си там. Емоциите, които влага в персонажите, в действията, в миналото и бъдещето им са толкова завладяващи, че няма как читателят да не ги обикне.

 “God gives us the ugliness so we don’t take the beautiful things in life for granted.”

Точно така се случи и с "Жестока любов". Просто се влюбваш в нея, защото съдържа всичко, което един любител на New adult жанрa търси. Тя е емоционална, сърцераздирателна и пълна със страст. Плени ме още в самото начало, отново. 

Това е една от книгите, които се четат на един дъх, които не те оставят, докато не  стигнеш края и през цялото време си играят с теб, карайки те да изпитваш хиляди емоции в един и същи момент. Да искаш да се смееш и да плачеш едновременно. Да чувстваш всичко, заедно с героите.

Книга, която подлага на съмнение красивата страна на любовта. Книга, която ни показва колко жестока, брутална и грозна може да бъде една любов. Дотолкова, че опитал ли си веднъж горчива глътка от нея, си готов да се откажеш завинаги. Защото не си струва. 

“Love isn't always pretty. Sometimes you spend all your time hoping it'll eventually be something different. Something better. Then, before you know it, you're back to square one, and you lost your heart somewhere along the way.”

"Жестока любов" ни разказва историята на Тейт Колинс и Майлс Арчър. Медицинска сестра и пилот. Тя е самоуверена, независима и целенасочена. Знае коя е и какво иска от живота си. Той е мистериозен, мрачен и погълнат до болка от миналото си. Изолиран и неспособен да прости сам на себе си. Да си позволи да започне от начало. И двамата са отдадени на кариерите си и не търсещи връзка и ето тук се появява една уговорка. Забавление без обвързване, допълнено с две прости правила: 
1. Не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще. 

Харесвам похвата, с който авторката е избрала да ни поднесе историята - две гледни точки, два времеви прозореца, два отделни свята. Тейт ни разказва за настоящето, за ангажираността си, за привличането и към Майлс, за споделените им момента, за Корбин и Кеп, а главите на Майлс ни връщат шест години назад, разказвайки неговата история и какво го е накарало да стане мъжът, който е днес. И всичко поднесено по толкова емоционален начин, че просто няма  как читателят да остане безразличен към съдбите на героите.  

“When life gives you lemons, make sure you know whose eyes you need to squeeze them in.”

Добре изградени герои, както главните така и второстепенните, като Кеп, осемдесетгодишния капитан на асансьора, който ще се превърне в опора и приятел на двама от героите, и Корбин, по-големият свръхзакрилнически настроен брат на Тейт, при когото тя отсяда, докато си намери жилище. Рейчъл и Иън също допринесоха за цялата красота скатана между страниците. И двамата са неизменна част от миналото на Майлс, както и ще бъдат част от бъдещето му, но са много ключови, както за развитието на историята, така и за самия Майлс.

 “There's nothing in the world that compares to the feel and smell of brand-new rain.”

"Жестока любов" показва, че не всичко е такова, каквото изглежда. Че не можем да избягаме от миналото, колкото и да ни се иска. И че, ако му позволиш да те ръководи, ще прецака бъдещето ти. Разказва ни за грозната страна на любовта, защото не винаги, дори и в книгите, всичко завършва добре. "Жестока любов" на Колийн Хувър е емоционална и вълнуваща книга, която ще ви накара да чувствате.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...