сряда, 29 март 2017 г.

Ревю: "Парцалена принцеса" на Ерин Уот

  • Издателство: Егмонт
  • Автор: Ерин Уот
  • Брой страници: 328
  • Оценка в Goodreads; 3,5


 Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял. Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри, но Рийд няма никакво намерение да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството.

"-You're playing a dangerous game.
- I don't know any other way to play it."

Обичам книги, които имат способността да ме отдалечат от ежедневието. Книги, които макар и да нямат свръхестествени елементи или непознати светове, все пак да ме завлaдяват с интересните си герои, забавни моменти и грабващи описания. "Парцалена принцеса" е точно такава книга и аз много я харесах.

Ако трябва да съм честна, не бях чела анотацията, и се радвам, че не го сторих, защото може би щях да се откажа. Звучи ми малко посредствено и не особено различно от останалите книги в жанра. Историята между страниците е далеч по-интересна, отколкото изглежда.

"Парцалена принцеса" е огън. Има нещо много жегващо в тази книга, много чувствено. Нещо, което те кара да прелистваш страниците една по една в неспирно желание да разбереш нещо повече, докато накрая не се озовеш на последната страница чудейки защо е свършило толкова бързо.

Книгата успя да ме заинтригува още с първите няколко страници, в които проследяваме малко от живота на главната ни героиня, Ела, преди да бъде взета под крилото на Кълъм Роял и да стане част от семейството. В следствие на това, че единственият човек, който тя е имала до себе си умира, седемнайсетгодишната Ела е принудена да се мести често и да работи  не особено порядъчна работа. Но тя е готова на всичко, за да завърши гимназия и да отиде в колеж. Плановете и обаче се променят след срещата със семейство Роял.

 “This will never by my home. I don’t belong in splendour. I belong in squalor. That’s what I know. It’s what I’m comfortable with, because squalor doesn’t lie to you. It’s not wrapped in a pretty package. It is what it is."

Ела е много пламенна, твърдоглава и решителна. Отракана от живота и решена да се бори за бъдещето си. Принудена да порасне прекалено бързо, тя се е научила да бъде силна, изградила е твърд характер и не се поддава лесно на игричките. Не се срамува от миналото си или това, което е била принудена да прави, за да оцелее и много ми допада, че не склонява глава, когато темата бъде заседната, а се защитава.

 “My skill, if I have one, isn’t dancing. It’s my ability to believe that tomorrow can be a better day.”

Рийд е като стомана, борбен и също толкова твърдоглав. Той не изразява емоции, не се сближава лесно с хората и още от първата си среща с Ела е твърдо решен да и покаже, че не е част от семейство Роял по едни или други подбуди. В началото авторите ни запознават с този отрицателен образ, но в последствие се разбира колко силно привързан е към братята си и това някак смекчава твърдостта му. 
Всеки сблъсък между тези два характера хвърля искри и кара читателя да иска още. Беше ми изключително интересно и забавно да чета за чисто тинейджърското им поведение - моментите, в които забравят, че са от различни светове, за миналото си, за проблемите си и биват просто едно момче и едно момиче.
Харесва ми, че всеки от героите има своя история. Бащата, Кълъм, е потенциален алкохолик, страдащ за съпругата си и търсещ утеха в по-млада жена, която пък се опитва да се измъкне от трудния си живот. Всеки от братята има свои тайни и пороци. Като в тази книга авторките ни запознават с тези на Рийд и Истън, а останалите са бегло загатнати, и надявам се развити в останалите книги от поредицата. Петимата се поддържат и вярват един на друг, подкрепят се и заедно се изправят от другата страна на пропастта, която се е образувала между тях и баща им.

  “Somewhere along the line, I started thinking that if I just got through this bad experience, this bad day, that tomorrow I’d have something better, brighter, newer.
I still believe that. I still believe that there’s something good out there for me. I just have to keep going until my time comes.”

Въпреки проблемите, през които преминава всеки един от героите, книгата изобилства от забавни диалози, хапливи коментари и шеги. И това ми направи може би най-голямо впечатление, защото е последното което съм очаквала. Противно на очакванията ми, чисто романтичните и интимни моменти са много малко и това също много ми хареса. По-скоро се разглеждат семейните отношения и спънките, последствията от загубата на любим човек.

Причините, поради които давам тази оценка обаче са наличието на няколко клишета в книгата и краят, който аз искрено определям като малко разочароващ. Склонна съм да приема клишираните моменти, но от финалът очаквах повече. Някак самата книга ме накара да повярвам, че ще се случи нещо малко по драматично...

"Парцалена принцеса" е книга, която преди всичко показва, че човек не бива да бъде съден за миналото си. История показваща, че парите не са гаранция за щастие. Книга, която ще ви кара да се смеете и да се нервирате както на героите, заради действията им, така и заедно с тях. Лека и интересна книга, която да хванете в някой почивен ден, да седнете на дивана и да прекарате целия ден там, докато не затворите и последната страница. Защото след като сте я започнали, няма да искате да я оставите.

"Nothing stays shiny forever in this world.” 

И само една вметка... Ако сте харесали поредицата за братята Мадокс - "Красиво бедствие" (тук, тук) със сигурност ще харесате и тази.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...