сряда, 12 юли 2017 г.

Ревю: "Предателка" на Олуин Хамилтън

  •  Издателство:Егмонт
  • Автор: Олуин Хамилтън
  • Брой страници: 464
  • Оценка в Goodreads: 5/5
  • Ревю на първата книга: "Дете на пустинята"


    "Бунтът срещу султана на Мираджи е потушен. Приятелите на Амани бягат, за да се спасят, а тя е изоставена от своя любим в пустинята. Скоро я пленяват и продават на султана, който се домогва до нейната свръхестествена сила. А Амани има една-единствена цел – да узнае кроежите в султанския двор… Само да може да скрие коя е, да се спаси от ревността в харема и да спре да се съмнява в себе си…
       Потресаващите последици от войната няма да са ви спестени, защото коварството, ширещо се в двореца, е навярно още по-зловещо. Предателство дебне отвсякъде и никой не е защитен."
Започнах книгата без каквито и да е очаквания, дори почти случайно. Знаех, че е излязла, но не мислех веднага и се нахвърля, така да се каже. Просто един ден реших да я зачета и... Не можах да се спра. Книгата надминава неколкократно първата част, поне според мен и непременно си заслужава. Аз обаче трябваше да я оставя за кратко, защото ме чакаха още изпити.

Началото ни изпраща няколко месеца след случилото се в края на първата книга. Амани е сама и в беда или поне така изглежда. Джин е изчезнал, а останалите ни познати герои срещаме само сред спомените на главната героиня. Постепенно ни запознава със случилото се до този момент, припомня ни героите и ни запознава с други, като в същото време ни предоставя възможността да четем за новите препятствия, пред които се изправя тя.

Смятам, че в тази книга, стилът на авторката се е развил на едно по-високо ниво и определено ми допада повече. Борави с думите с по-голяма лекота и още с първото изречение ни потапя в света на джиновете. Харесва ми, че вплита приказки в своя сюжет като по този начин успява да изпълни рамката, позволявайки на читателя да вникне в цялостната картина, подчертавайки с интригуващи детайли.

Амани, главната ни героиня си е все същата, но и коренно различна. Привлича като с магнит всяка възможна неприятност, не може да държи устата си затворена и е крайно склонна да се жертва за хората си. Заедно с това обаче е намерила мястото, към което принадлежи, развила е тактически и стратегически умения и постепенно се превръща в лидер, отдаден на каузата си. Със сигурност не е онова момиче, с което се запознахме в първата книга и на мен това изключително ми допада.

Колкото до спътника ѝ, Джин, той през повечето време изчезваше, когато има вероятност да загуби някой от любимите си. До някаква степен разбирам действията му, наистина. И всъщност не малко хора биха постъпили като него в истинския живот и точно това ми харесва. Авторката ни представя реалност, преплетена с фантастичните елементи от културата на ориенталския всят и джиновете.

Срещаме се отново с Шазад, Ахмед и компания, и ги опознаваме малко по-добре. Трябва да призная, че не съм от почитателите на Ахмед и не малко пъти също като главната ни героиня изпитвах съмнения, подхранвани от султана. Има нещо в неговия персонаж, което просто не ми допада. Затова пък Шазад е една от любимките ми. Вярна на каузата и близките си, генерал, винаги готов за битка и очарователна жена, която често бива подценявана. 
Както вече споменах, в тази книга срещаме и доста нови персонажи, като за мен най-силно се откроиха тези на Рахим и султана. За първия не разбрахме много освен, че е мъж на честта, който брилянтно си служи с меча, но се надявам в следващата книга да го опознаем повече. А що се отнася до султана, колкото и да не ми се иска да го призная, също смятам за доста обаятелен персонаж. Той е злодеят, злият владетел поробил народа и избил толкова хора, но това, че авторката е избрала да ни разкаже и неговата история и причините зад постъпките му, ме накараха да погледна на него с други очи.

Харесва ми това, че въпреки напрегнатите моменти и тежките ситуации, в които попадат героите, хумора и сарказма ни съпътстват през целия процес на четене. Винаги се намира някой, който да се пошегува със склонността на Амани да се наранява или преценено хапливите коментари, които отправя; забавните ситуации свързани с един от новите герои - Сам; както и присъствието на Джин, когато все пак беше наоколо. Той е от онези персонажи, които притежават харизма  и лесно могат да накарат читателя да му симпатизира.

"Предателка" е едно страхотно продължение на поредицата, изпълнено с динамични моменти от самото начало. Определено се оказа приятна за мен изненада. Книга изпълнена с обрати, интриги, приятелства и предателства, която непременно ви препоръчвам да погледнете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...